Откакто съществува футбола сме чували и виждали за какви ли не контузии - счупени крайници, разбити глави, комоцио, разтежения, разместена челюст от викане по съотборниците. Някои от тези контузии са по-леки, други по-тежки, трети пък животозастрашяващи.
Едва ли името Берт Траутман говори нещо на много хора. Роден в Германия през 1923 г. е привикан в редиците на немската армия през втората световна война, много смел и всеотдаен. Зачислен като парашутист към свирепото Луфтвафе, той попада 3 пъти в плен. Сражава се на Източния фронт, когато е пленен от руснаците, успява да избяга и участва в десанта във Великобритания, където отново е пленен този път от англичаните, но отново бяга. Накрая е пленен и от французите, но и оттам се измъква.
По време на пленничеството му, футбола е вече достатъчно популярна игра и пленниците си организират мачове. Отначало Траутман играе като нападател, но в един мач се контузва и застава на вратата. Тогава той осъзнава, че там е много по-добър отколкото напред.
Това се потвърждава през 1948 г. когато останалия да живее в Англия немец подписва договор с аматьорския Сейнт Хелън Таун, където след невероятни спасявания и мачове бързо става любимец на феновете. През 1949 г. много елитни отбори се интересуват от привличането му, но някои ги е страх да го вземат, заради миналото му като немски десантчик и от страх как ще реагират феновете.
Все пак един елитен отбор прави стъпката, за която няма да съжалява никога - Манчестър Сити го привлича. Феновете протестират срещу това решение, дори съотборниците му не го искат, публиката на стадиона намалява. Само след няколко мача обаче публиката се убеждава в качествата му и се завръща. Траутман прави невероятни мачове и от недолюбван се превръща в любимец на всички.
През 1956 г. на финала на ФА къп срещу Бирмингам получава ритник в главата при свирепо единоборство в 75-та мин. Въпреки огромната болка той довършва мача, защото тогава смените не са разрешени.
Футболистите на Бирмингам обаче надушват кръвта и като акули се опитват да го довършат до края на мача, но коравия немец издържа на всички балтии. За капак на всичко прави още няколко спасявания и е избран за играч на мача. След като приключва двубоя, който Сити печели с 3:1, коравия тип решава да посети лекар заради болките. Първия доктор му казва, че е схващане, което ще отшуми и общо взето нищо му няма. При посещение при друг доктор няколко дена по-късно става ясно, че вратаря е със счупен врат, състояние, което не е съвместимо с живота.
Траутман обаче, освен че е много смел е и голям късметлия. Когато му чупят врата един от счупените прешлени застава така, че защипва останалите счупени и действа като контра. Това го предпазва от сигурна смърт и следващите няколко месеца прекарва в гипс от врата до кръста, а когато се възстановява напълно и се завръща на терена играе с предпазна яка на врата си.
Въпреки изключителните му спасявания и добри игри, той няма и 1 мач за националния отбор на Германия, защото тогава в Бундестима не се викали легионери, а само футболисти от местната лига. Адидас може да благодари на него, защото той е първия играч на Албиона облякъл екип на немската фирма, само заради личното си приятелство с Ади Даслер.
Траутман живее до 2013 г. или до 90 годишна възраст, само заради късмета си. Човек преживял световна война, 3 пленявания от чужди войски и счупване на врата трябва да е голям късметлия. Неслучайно след злополучния финал феновете му лепват прякора “човека с деветте живота”. Нищо общо със сегашните лигльовци…
Няма коментари:
Публикуване на коментар