Победата над Македония е нещо повече от само един мач

България победи Македония* с 1:0 в последен мач от Лигата на конференциите. Пред непрестанни обиди, освирквания и псуване нашите момчета набиха по-малкия си брат, който беше непослушен в последно време. 

Минаха два дена, вече на спокойна глава, може да кажем, че това беше много повече от футболен мач. Тук са намесени история, политика, география, култура, ценности и чак тогава спорт.

Малките ни братя забравиха много бързо, че България първа призна новата страна Македония, забравиха че искахме да им помогнем във всяко едно отношение да се приобщят към Европа. 

Сръбското влияние, обаче, размъти главата на Македония и вместо да отвърнат с добро, почнаха да крадат история, култура, да злословят срещу нас. Така България много правилно наложи вето на присъединяването им към ЕС.  

След поведението на македонците вече виждаме, че това решение е било много правилно, съседите ни са много далеко от европейско мислене и ценности. Сигурни сме, че не всички македонци са такива, но тази представителна извадка от стадиона и на терена петни целия им народ.

Озверялата тълпа на стадиона освирка “Мила родино”, което само мотивира пределно българските футболисти, които играха с блясък в очите. Може да кажем на македонците само едно:  Да мразиш съперника, съвсем не означа, че обичаш своите.

Колкото до самия мач нашите играха много достойно и заслужено победиха, хвърляха се смело в единоборства, нямаше страх, нямаше безцелни центрирания. Имаше един сплотен колектив от млади и надъхани момчета, които защитиха страната си. 

Какво се оказва в крайна сметка? Дойде един сърбин да ни покаже как се прави и че сме изгубили цяло едно поколение футболисти. Кръстаич разкара връзкарите и татините синчета, отряза всички мениджърски интереси и пусна в игра момчета на по 18 до 25 години, които са във форма. 

Резултатите са налице, всички знаем че това са само Гибралтар и Македония, футболни джуджета, които преди 20-30 години не брояхме за живи, но все пак победите са си победи, трябва отнякъде да се почне.

Особено сладка беше победата над Македония, на техен терен, да гледаш озверелите, разкривени от злоба животински лица на македонците… безценно.

Македония* - историко-географска област на Балканите между реките Струма, Вардар и Места.

Как Хърватия изуми целия свят

Балканците сме свикнали да объркваме сметките на великите сили. В исторически план Балканите са наречени “фитилът на бурето с барут”. Абсолютно същото освен за историята, може да се каже и за спорта, особено за футбола. 

Примери много: България 1994, Турция 2002, Хърватия 1998 и 2018, Гърция 2004, на клубно ниво Цървена Звезда и Стяуа Букурещ печелят КЕШ. Дори Румъния в САЩ се представят много добре, стигайки до четвъртфинал, но просто българите засенчват съседа си. Днес ще се спрем на най-големия успех на национален отбор от Балканският полуостров на световни - сребърните медали на Хърватия от Световното в Русия през 2018 г. 

В тази история дори успях да се докосна на живо, тъй като присъствах на живо на четвъртфинала Русия-Хърватия, 2:2 в Сочи и всички снимки и видео клипове съм ги правил лично аз, така че не очаквайте перфектно качество от тях.

В квалификациите за Мондиал 2018 хърватите имат леки проблеми и завършват втори в групата си след Исландия. Това място им дава право на бараж, където отстраняват Гърция с 4:1 общ резултат и хващат последния влак за турнира. 

Интересното е, че на самият турнир попадат отново в една група с Исландия. Другите отбори са Аржентина и Нигерия. “Шахматистите” излизат от групата си с 9 точки и голова разлика 7:1. Побеждават Аржентина с 3:0, Исландия с 2:1 и Нигерия с 2:0.

Стадион Фищ в Сочи преди началото на мача Русия- Хърватия 2:2

Тези резултати показват, че отбора е готов за нещо голямо и всички трябва да се съобразяват с малката страна. Поколението е много силно и талантливо - Лука Модрич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Матео Ковачич, Иван Перишич, Деян Ловрен, Андрей Крамарич и др. Почти всички от състава играят за силни европейски отбори на най-високо ниво. 

На осминафинал хърватите се изправят срещу коравия отбор на Дания и след много здрав мач, крайния резултат е 1:1, след 2 бързи гола в началото на Манджукич за Хърватия и Занка за “червения динамит”, но балканците побеждават с дузпи и продължават напред.

Там срещат домакина Русия и на стадион Фищ в Сочи на 07.07.2018 г. двата отбора играят много отворен и атрактивен двубой, който завършва 1:1 в редовното време (Черишев за Русия и Крамарич за Хърватия), в продълженията съперниците си отбелязват по още 1 гол (Вида за Хърватия и Фернандес за Русия), за да се стигне до дузпи. Последната решаваща дузпа се пада на звездата Ракитич, който въпреки освиркванията я вкарва много хладнокръвно. Клип от решаващата дузпа:

Така “шахматистите” продължават напред, а “Сборная” отпада от турнира. На полуфинала Хърватите се изправят срещу Англия, в редовното време отново мача е равен - 1:1,  голове на Трипиър за Англия и Перишич за хърватите. Този път не се стига до дузпи, защото хърватите бележат за 2:1 в продълженията чрез Манджикич в 109 мин. 

Така Хърватия подобрява класирането си от 1998 г. и се класира на финала срещу Франция. Дали заради това, че и в 3-те си мача от елиминациите играят продължения, или защото французите са много силни, не  е ясно, но хърватите губят битката с 2:4. Въпреки това те печелят симпатиите на цял свят, заради безстрашната, атрактивна и резултатна игра. 

Това е най-доброто класиране на балкански отбор на световно до момента, което изуми целия свят и е много вероятно никога да не бъде подобрено.

Дания, която спечели Евро 92, дори не беше се класирала

Европейското в Швеция през 1992 г. е едно от най-интересните в историята. Освен, че шампион става отбор, който никой не слага в сметките, света е в доста напрегната политическа ситуация. 

Руснаците започва квалификациите като СССР, класират се, но там играят като ОНД. Немците пък имат два отбора в квалификациите - ФРГ и ГДР и то в една квалификационна група, но преди финалите Берлинската стена пада и германците се явяват като една държава. Чехословакия играе за последно в квалификациите като една държава, преди разделянето на Чехия и Словакия.

За капак на всичко Югославия, спечелила групата си в квалификациите, е изхвърлена от турнира по политически причини, заради гражданската война, която се случва на нейна територия. На мястото им е поканена Дания, втората по класиране в групата. 

Тук има един мит, че едва ли не треньора на датчаните ги събира от плажове и курорти. Дойде време да разбием този мит, датската федерация предварително е била уведомена от УЕФА да е в готовност, така че всички са имали едно наум.

Така в тази напрегната международна обстановка започва деветото европейско първенство по футбол в Швеция. Градовете домакини са Малмьо, Гьотеборг, Солна и Норшьопинг. Страните, които се класират в крайна сметка са: Швеция, Англия, Франция, Германия, ОНД, Дания, Холандия и Шотландия. 

България, за съжаление, не се класира, след невиждана драма в последният решаващ мач с Шотландия в квалификациите и нашите, въпреки талантливото поколение ще трябва да изчакат още две години преди света да заговори за тях.

Червения динамит" попада в една група с домакините от Швеция, Франция и Англия. Голямата им звезда Михаел Лаудруп отказва участие на форума, след неразбирателство с наставника на отбора. Първия двубой на датчаните е срещу фаворита Англия. Англичаните са завършили трети на световното през 1990 г. и са един от фаворитите за европейска титла. Мачът завърша 0:0, а целта на  Дания е да не загуби, което и се случва. В другия мач от групата Швеция и Франция завършват 1:1, след голове на Ериксен за "тре кунур" и Папен за "петлите".

Във вторите мачове Дания губи с 0:1 след много здрав мач от Швеция и изглежда, че датчаните ще си стягат багажа. Но в третия мач е тресната Франция на Платини и Кантона с 2:1, шведите бият прехвалената Англия също с 2:1 и от тази група двата фаворита Англия и Франция отпадат от надпреварата. 

От другата група напред продължават Германия и Холандия. На полуфинала Германия побеждава домакина Швеция с 3:2 и чака победителя от Дания и Холандия за битката на финала.

Липсата на големи очаквания и лекия режим и дисциплина правят датчаните много сплотен състав. Обстановката напомня на България на САЩ 94. Холандците са победени с дузпи, след 2:2 в редовното време след 2 гола на Ларсен за Дания и по един на Бергкамп и Рийкард за "лалетата". При дузпите нервите на звездата Ван Бастен не издържат и той пропуска решаващата дузпа.

В последния и най-важен двубой датчаните показват, че успехите им до момента не са плод на случайност и надиграват немците по всеки показател. Мачът завършва 2:0, след голове на Йон Йенсен и Ким Вилфорт, а Шмайхел спасява всичко пред вратата си. В края на мача немците са шокирани, тъй като са били сочени за фаворит от всички. 

Така "червения динамит" избухва на правилното място, в правилното време и написва най-добрата страница в историята на датския футбол, а дори не се класира на първенството.

ДАНИЯ – ГЕРМАНИЯ 
2:0, дата: 26 юни 1992 г., стадион: Улеви, Гьотеборг,
Зрители: 37 800, 

съдия Бруно Галер (Швейцария)

Голмайстори: Йон Факсе Йенсен (18.), 2:0 Ким Вилфорт (78.)

Дания: Петер Шмайхел, Йон Сивебек (66. Клаус Кристиансен), Кент Нилсен, Ларс Олсен, Ким Кристофте, Йон Факсе Йенсен, Флеминг Поулсен, Бриан Лаудруп, Торбен Пийхник, Хенрик Ларсен, Ким Вилфорт. 
Треньор: Рихард Мьолер-Нилсен 

Германия: Бодо Илгнер, Щефан Ройтер, Андреас Бреме, Юрген Колер, Гуидо Бухвалд, Томас Хеслер, Карлхайнц Рийдле, Томас Хелмер, Матиас Замер (46. Томас Дол), Щефан Ефенберг (80. Андреас Том), Юрген Клинсман.
Треньор: Берти Фогтс.

Милан - от пред портите на рая до дъното на ада

 

 

Италианския гранд Милан винаги се е славел като един от властелините на футболна Европа. През отбора са минали стотици славни играчи, изиграли паметни двубои и спечелили десетки отличия. В последните няколко години, обаче Милан не е същия славен отбор, но да се надяваме, че това скоро ще се промени. 

През сезон 2003-2004 г. в Шампионска лига се изиграват паметни мачове, с паметни резултати и незабравими обрати, а до финала не стига никой от супер фаворитите – Милан, Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед или Байерн Мюнхен, а за трофея играят два от отборите, които никой не е слагал в сметките в началото – Монако и Порто. 

Фаворит номер едно за трофея в шампионска лига Милан, отпада на четвъртфинал от един вече позабравен испански тим – Депортиво Ла Коруня, след невероятен обрат. 

На 23 Март 2004 г. испанците гостуват на „Сан Сиро“, където се изправят срещу един от най-силните отбори на Милан в историята. В отбора на „росонерите“ личат имената на великия Паоло Малдини, партньорът му в центъра на отбраната Алесандро Неста, талантливите Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф и Рикардо Кака, гладиаторът Дженаро Гатузо, голмайсторите Филипо Индзаги и Андрий Шевченко. 

Срещу този супер отбор испанците могат да предложат, много сплотен състав и няколко по-познати имена, но далеч от класата на звездите на Милан – Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Валтер Пандиани, Жорже Андраде.
Мачът започва малко изненадващо с гол за Супер Депор, дело на Валтер Пандиани, италианците обаче бързо се окопитват и обръщат до 4:1, като трябва да се отчетат 2-та гола на младия Кака. След този резултат никой няма съмнение кой ще се класира напред.

В Италия медиите засипват с похвали отбора на Милан, а президента им Берлускони ги определя като „най-силния отбор в света“. В Испания пък, никой не вярва в чудеса и отписват Депортиво от борбата. Загуба с три гола разлика, от действащия носител на трофея е нещо, което много трудно може да бъде преодоляно. Още повече, че срещу италианци, царете на защитната игра се вкарва много трудно, а когато търсиш не един, а три безответни гола срещу най-добрата защита за времето си, всичко изглежда невъзможно.

Треньорът на Ла Коруня Хавиер Ирурета, все пак не е напълно отчаян и споделя, че един ранен гол за отбора му би притеснил Милан. До тогава нито един отбор в елиминационната фаза на турнира, не е заличавал пасив от 3 гола, а щом срещу теб е Милан, който миналия сезон те е победил с 4:0, всичко изглежда решено. 

На 7-и Април 2004 г. започва реванша между двата отбора. Все пак, като че ли думите на Ирурета имат ефект и още в 5-тата минута Пандиани бележи във вратата на Милан, въпреки че в ситуацията е пазен лично от един от най-добрите защитници раждали се някога – Паоло Малдини. Този важен гол от психологическа гледна точка разведрява малко обстановката на стадион Риаспор и вдъхва увереност на испанците. 

Малко по-късно удар на Виктор от домакините среща страничния стълб, публиката все повече се оживява щом вижда, че атаките на техните любимци следват една след друга. Милан пък от своя страна, все още се държи на положение и тайно се надява испанците „да се наиграят“, за да може гостите да използват любимата си тактика – контра атаката. 

Това почти се случва в 19-а минута, Кака се озовава очи в очи със стража на домакините Хосе Молина, но младия бразилец не успява да отбележи, с което щеше да прекърши крилете на домакините. Това положение се оказва и единственото по-сериозно за италианците до края на мача. 

От там нататък има само един отбор на терена – този на Депортиво, атаките са безспирни, а вратаря на гостите Дида прави десетки спасявания, но именно след негова грешка Валерон бележи за 2:0 от няколко метра в 34-та мин., италианците вече осъзнават, че двубоя може да се превърне в истински кошмар за тях. Те опитват да отговорят на предизвикателството, но вместо това получават трети гол, Луке бележи за 3:0 в 44-та минута. При този резултат на почивката, действащия шампион и фаворит Милан, отпада, но нищо не е изгубено, един гол връща италианците в играта. 

Вместо да отбележат такъв, те обаче го получават, в 76-тата минута след удар на Фран и рикошет топката се оплита в мрежата на „росонерите“, но дори и сега един гол на Милан би ги добрал поне до продължения, но италианците не могат да организират нищо опасно, може би в следствие на шока, който са преживели и отпадат, чудото на “Риаспор” се случва, а Милан от пред рая пада до дъното на ада.

Депортиво сътворява един от най-знаменитите обрати в историята на турнира, но по-късно отпада от бъдещия шампион Порто. Милан пък от сигурен полуфиналист гледа турнира, който трябваше да спечели по телевизията. На тях им предстои, година по-късно в Истанбул, още един такъв обрат, който дори е по-шокиращ.

Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Зрители: 29 000
Стадион: Риасор, Ла Коруня
Дата: 7 април 2004 г.
ДЕПОРТИВО ЛА КОРУНЯ - МИЛАН 4:0 
Голове: 1:0 Валтер Пандиани (5.), 2:0 Хуан Карлос Валерон (34.), 3:0 Алберт Луке (44.), 4:0 Фран Гонсалес (76.)

Депортиво Ла Коруня: Хосе Молина, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Енрике Ромеро, Виктор Санчес, Хуан Карлос Валерон (90. Джалминя), Мауро Силва, Серхио (87. Алдо Душер), Алберт Луке (66. Фран Гонсалес), Валтер Пандиани

Треньор: Хавиер Ирурета

Милан: Дида, Алесандро Неста, Джузепе Панкаро (77. Руй Коща), Паоло Малдини, Кафу, Дженаро Гатузо, Андреа Пирло (59. Сержиньо), Кларънс Зеедорф, Кака, Андрий Шевченко, Йон Дал Томасон (67. Филипо Индзаги)

Треньор: Карло Анчелоти.

Бащата на съвременния футбол

 

Жоао Хавеланж (1916 г. - 2016 г.) е човекът, който може спокойно да наречем бащата на съвременния футбол, заедно с Ленарт Йохансон. Докато Йохансон, бивш президент на УЕФА, е отговорен за въвеждането на лъскавия имидж на Шампионска лига и увеличаването на участниците на европейските първенства, то Хавеланж отговаря за световните финали и всичко под егидата на ФИФА.

Жан-Мари Фаустин Годерфройд де Хавеланж или просто Жоао Хавеланж е на 8-и май 1916 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, в семейство на заможен оръжеен магнат с белгийски корени. Като млад се пробва в няколко спорта, първо в най-популярния в Бразилия – футбола, но без особен успех. По-късно се опитва и в не много популярните - плуване, бокс и водна топка, също без кой знае какви успехи. Участва на две олимпиади – през 1936 г. в Берлин в плуването, а през 1952 в Хелзинки е част от отбора по водна топка на Бразилия, където отново не записва сериозен успех.

Адвокат по образование, той работи на различни места, но най-големите му успехи са свързани със спорта и особено футбола. След смъртта на баща си има шанса да се заеме с неговия бизнес, но отказва, тъй като не харесва оръжията. Пробив в спорта прави през 1956 г., когато влиза в Бразилския олимпийски комитет и по-късно е водач на делегацията на игрите в Мелбърн, а през 1963 г. влиза и в МОК.

През 1958г. вече е президент на бразилската футболна федерация, като на този пост остава до 1973 г. През следващата година на 16-и юни, на 39-ия конгрес на ФИФА, след много оспорвана битка със сър Стенли Роуз, бразилецът става президент на централата. 

Това се случва благодарение на гласовете на федерациите от Азия, Африка и Южна Америка, на които е обещал финансова подкрепа.

В началото не всички гледат с добро око на избирането му, за 1-и път президентът на ФИФА не е от Европа. 

Той обаче ги оборва и под негово ръководство футболът се променя изключително много, сегашните милиарди, които се въртят от турнирите и първенствата по цял свят са плод основно на неговите идеи. 

Въвежда редица турнири – световно за младежи, световно за юноши, световно за жени, Купата на конфедерациите. Увеличава участниците на световни финали за мъже на 24 държави през 1982 г., а през последната година от мандата му, на световното във Франция те стават вече 32. 

Открива нови пазари за футбола в Азия, където вече този спорт има милиони последователи. Някои наричат периода на управлението му „златна епоха за футбола“, заради прозорливостта му и умението да вкара във футбола милионите от спонсори и телевизионни права, които в днешно време вече са дори милиарди. 

Благодарение на неговата предприемчивост и бизнес нюх ФИФА започва да подпомага националните федерации със средства за реконструкция и модернизиране на стадиони, за изграждането и поддържането на такива съоръжения в по-бедните държави, които после да бълват талантливи млади състезатели.

Управлява ФИФА повече от успешно 24 години, като въвежда редица промени и предложения, които превръщат футбола в машина за пари. Наред с това обаче, около него се развихрят и няколко скандала свързани с подкупи, корупция и лобита. 

След оттеглянето си прехвърля властта на централата на дългогодишния си помощник Сеп Блатер. След напускането си е почетен президент на ФИФА до 2013 г., когато след поредния скандал подава оставка като такъв.  
Без него футболът нямаше да е това, което е днес, с всичките му плюсове и минуси.

 

Какво се случва с Лестър?

Лестър е отбор, който събра много симпатии на неутралните футболни фенове през последните 7-8 години. 

“Лисиците” през сезон 2014/15 г. се спасиха на косъм от изпадане и следващият бяха един от фаворитите да изгубят мястото си във Висшата лига.

Противно на всякаква логика Лестър изненадващо стана шампион на Англия, въпреки присъствието на Манчестър Сити, Челси, Ливърпул и Манчестър Юнайтед.

Така отбора стана шампион и естествено се класира за Шампионска лига, където стигна четвъртфинал и прибра доста солиден награден фонд. 

След това отборът от “Кинг Пауър Стейдиъм” се утвърди като един от водещите отбори в Англия и беше винаги замесен в битките за евротурнирите. През миналия сезон “лисиците” спечелиха и ФА Къп и стигнаха до полуфинал в Лигата на конференциите. 

Този сезон обаче Лестър започва кошмарно и е на дъното с 1 точка от 7 мача и голова разлика 10:22. Отборът отнесе някои много звучни шамари като загуба с 2:6 от Тотнъм и 2:5 от Брайтън. 

Какво се случва в този много симпатичен отбор?

Тимът играе много лошо, допуска много голове и ако продължава така, нищо чудно догодина да се озоват в Чемпиъмшип. 

Лятото бяха много пасивни на трансферния пазар, където в последния момент привлякоха едва 1 сериозен играч - защитникът от Реймс Фаес Ваут, който да замести Уесли Фофана преминал в Челси.

Така Лестър изглежда обезкървен и въпреки добрите играчи, с които разполага Брендън Роджърс, Лестър ще се бори да не изпадне, колкото и жалко да звучи.

Треньорът индиректно обвини ръководството на клуба за липсата на трансфери, а феновете губят търпение към всичко случващо се. 

Играчите изглеждат изхабени и играят без мотивация, а самият Роджърс е пред уволнение.

Ако отбора иска да се спаси от изпадане ще трябва нещо коренно да се промени в клуба. Защото ще е жалко такъв симпатичен отбор да рита във втория ешелон на английския футбол.

10-те най-резултатни мача в историята на КЕШ и Шампионска лига

Футболът е игра на голове и този който вкара поне един гол повече печели. Понякога мачове между равностойни съперници предлагат малко или никакви голове. Има обаче една друга страна на играта, когато се срещат отбори с голяма разлика в класите и тогава се получават нечувани погроми и резултати за историята. 

В тази статия ще ви представим точно това, най-резултатните мачове и то не къде да е, а на най-високо клубно ниво - в турнира на КЕШ, който в момента се нарича Шампионска лига. 

Ето ги и тях:

10. 14.08.2020 г.  Барселона /Испания/ - Байерн Мюнхен /Германия/ 2:8 

Поради пандемията от коронавирус мачовете от Шампионска лига бяха отложени с няколко месеца, а при подновяването им УЕФА реши да няма двубой реванш, а само по един мач. "Баварците" разпиляха Барса на Меси и Суарез с 2:8, като резултата можеше да бъде и двуцифрен. До полувремето немците водеха с 4:1, за да довършат "каталунците" с още 4 попадения през втората част. По-късно Байерн спечели и трофея срещу ПСЖ.

9. 18.05.1960 г. Реал Мадрид /Испания/ - Айнтрахт Франкфурт / Германия/ 7:3 

Това е мач финал, който попада в тази класация. Невероятно е на финалният мач от най-високото клубно ниво да се вкарат 10 гола било то и преди повече от 60 години. Пред 135 хил. души на "Хемпдън парк" в Глазгоу "белия балет" нанася тежко поражение на Айнтрахт, за да завоюва петата си поредна Купа на КЕШ. Голямата звезда на "белите" Алфредо Ди Стефано вкарва 3 гола, а другата голяма звезда Ференц Пушкаш се разписва четири пъти. Звездното дуо на "кралете" просто показва най-доброто от футбола тогава и не позволява на иначе много силния Айнтрахт да вземе нещо от мача. 

8. 03.10.1973 г.  Динамо Букурещ /Румъния/ - Крусейдърс /Северна Ирландия/ 10:1. 

Румънският шампион Динамо помита шампиона на Северна Ирландия с 10:1 във вторият мач помежду им. Първият е завършил с аристократичното 1:0 за румънците пред собствена публика. Дуду Джорджеску и Йон Нунвайлер вкарват по 4 гола в мача. На следващият етап Динамо отпада от Атлетико Мадрид.

7. 13.09.1961 г. Одензе /Дания/ - Спора /Люксембург/ 9:2. 

Повече от любопитен двубой, където в първия мач датския шампион си оплита кошницата и печели като гост с 6:0. На реванша в Дания, Спора повежда с 2:0, само за да раздразни звяра, който вкарва 9 гола. Датчанинът Бент Левквист-Хансен се развихря с 5 гола, а Оле Андерсен добавя още 3, Йорген Расмусен също успява да се вреди от двамата нахалници с 1 гол.

6. 14.09.1966 г. Хака Вал /Финландия/ - Андерлехт /Белгия/ 1:10.

Белгийците са безпощадни срещу скромните финландци и помитат с тях с 10:1 още в първия мач на скандинавска земя, за да направят реванша в Белгия безсмислен. Звездата на Андерлехт Пол Ван Химст бележи 5 гола в мача, а резултата на полувремето е труден за осмисляне - 0:7!

5. 01.10.1980 г. Ливърпул /Англия/ - ОПС Олу /Финландия/ 10:1. 

Бъдещият носител на трофея започва трудно първия мач срещу безизвестни финландци и "червените" печелят само с 1:0. На реванша във Финландия обаче, цялата ярост на англичаните се изсипва върху клетите скиори и срещата завършва 10:1 за Ливърпул. Греъм Сунес се откроява с 3 гола. На четвъртфинал пък, Ливърпул отстранява българския ЦСКА, за да спечели и турнира срещу Реал Мадрид с 1:0.

Palmsbet начален бонус казино до 2000 лв.

4. 10.09.1964 г. Локомотив София /България/ - Малмьо /Швеция/ 8:3.

Българската следа в турнира е налице, на националния стадион "Васил Левски" "железничарите" разбиват шведите, а легендата Никола Котков е с класа над всички с 5 гола. В реванша Локо губи с 0:2, но продължава напред, където отпада след много резултатни мачове с унгарския Гьор Вашаш ЕТО с общ резултат от двата мача 7:8.

3. 05.11.2003 г. Монако /Франция/ - Депортиво Ла Коруня /Испания/ 8:3. 

Това е доста по-пресен спомен и може би повечето от нас го помнят. Мачът е в груповата фаза, а Дадо Пършо бележи 5 гола в мача, който се пада точно на рожденият му ден. Другото любопитно е, че и двата отбора стигнаха много напред в турнира, Монако изгубиха финала от Порто с 3:0, а Ла Коруня отпадна на полуфинал също от "драконите".

2. 22.11.2016 г. Борусия Дортмунд /Германия/ - Легия Варшава /Полша/ 8:4.

Също мач, който не е толкова отдавна. "Черно-жълтите" вкарват 8 и получават 4 в най-резултатния мач, откакто турнира е преименуван на Шампионска лига. Интересното е, че поляците повеждат в мача, а на полувремето резултата е 5:2 за немците. В мача Марко Ройс се отличава с хеттрик. 

1. 17.09.1969 г.  КР Рейкявик /Исландия/ - Фейенорд /Нидерландия/ 2:12.

В най-резултатния мач в историята на КЕШ и Шампионска лига бъдещият носител на купата от КЕШ през 1970 г. и шампион на Нидерландия разпилява скромния КР Рейкявик с 12:2 в първия мач и "само" 4:0 във втория. По пътя към купата "гордостта на Юга" отстранява и колоса Милан, а на финала побеждава Селтик с 2:1.

Топ 10 най-добре платени футболисти

Автор: Антон Иванов

Повече от добре платени! Заплатите на някои от футболистите, за които ще говорим ще стигнат да покрият бюджета на поне няколко града в България.

*Заплатите са за седмица**

10. Карим Бензема - 462 хил. евро 

Без съмнение, ако има играч, който е от огромна важност за Реал Мадрид в последните няколко години то това е Бензема. Французинът пое капитанската лента на отбора, а през миналия сезон отбеляза куп попадения, с които помогна за спечелването на трофея от Шампионска Лига.

9. Кристиано Роналдо - 515 хил. евро 

През лятото португалецът усилено искаше трансфер, но именно високата му заплата бе едно от препятствията за евентуална сделка. Роналдо е най-добре платеният играч във Висшата Лига, но с оглед на статистиката му от последните години доста фенове на Юнайтед се питат дали наистина си заслужава.

8. Серхио Рамос - 524 хил. евро

Бившият капитан на Реал Мадрид премина в ПСЖ преди година, но чак през този сезон започна да затвърждава мястото си в титулярния състав на парижани. Рамос е сред най-опитните в отбора и по всичко личи, че неговите лидерски качества са високо оценени от собствениците на клуба.

7. Еден Азар - 600 хил. евро

Белгиецът е далеч от формата, заради която бе привлечен в Реал Мадрид, но въпреки това той е най-добре платеният играч в кралския клуб. На годишна база Азар прибира около 31 милиона евро. Не е зле за нападател със 7 гола в 69 мача.

6. Серхио Бускетс - 711 хил. евро

Изненадващо или не Серхио Бускетс също е част от футболистите с най-добри заплати в света. Испанецът може никога да не е бил сред любимците на футболните феновете, но заради това което прави на терена от ръководството на Барселона са се погрижили добре за него.

5. Френки де Йонг - 721 хил. евро

Не е сигурно, че реално ще си получи парите (хохо), но е сигурно, че холандецът е изключителен талант. Де Йонг има още 4 години до края на договора си, а заплатата включена в сделката, при която той се присъедини към Барса през 2019 г., е общо около 150 милиона евро.

4. Жерар Пике - 1 млн. евро

Пике освен в Барселона е и най-добре платеният играч и в цяла Испания, което само по себе си е доказателство колко високо ценен е той в Каталуния. Защитникът има над 600 мача за клуба и в момента кара своя 16-ти сезон в Ла Лига.

3. Неймар - 1.083 млн. евро

Преди години, когато Неймар смени Барселона за ПСЖ, една от причините за трансфера бе заплата. Е, катарските собственици сбъднаха желанието на бразилеца за по-голямо възнаграждение и днес той е сред топ 3 най-добре платени играчи в света.

2. Лионел Меси - 1.223  млн. евро

Въпреки че вече е в напреднала футболна възраст аржентинската суперзвезда си остава класно попълнение, което носи куп маркетингови облаги. Меси може и да е втори в тази класация, но със сигурност е сред най-обичаните футболисти и така носи огромни приходи на ПСЖ.

1. Килиан Мбапе - 1.748  млн. евро

Футболист, треньор, директор и собственик! С тази заплата и привилегии, които има младата френска надежда не случайно доста хора се питат на каква длъжност всъщност работи той. Естествено Мбапе притежава уникални футболни качества и това, че е най-добре платеният футболист на планетата е напълно заслужено.

Статията е публикувана в оригинал на futbolbro.com

Ако Ювентус продължава така Алегри скоро ще е на борсата

Ювентус загуби домакинството си на Бенфика с 1:2 във втория мач от група H. Така след поражението на старта от ПСЖ също с 1:2, “бианконерите” са без точка след първите си два мача в турнира и делят последните две места с Макаби Хайфа.

Именно с израелците са следващите два мача в групата и Юве трябва да играят за задължителни 6 точки, иначе ще гледат Шампионска лига по телевизията напролет. 

Дори да вземе двата мача с Хайфа, обаче, за “старата госпожа” изобщо не е сигурно че ще продължи напред. Ще трябва да се вземе победа и минимум равен срещу ПСЖ и Бенфика в последните двубои.

Това за момента изглежда доста трудно постижимо с оглед играта на отбора през този сезон, а и изобщо през последните две години.

Треньорът им Макс Алегри има остарели разбирания за футбол, които преди 7-8 години вършеха чудесна работа и Ювентус стана шампион на Италия няколко пъти подред. 

В днешни дни обаче футболът се разви, в професията влязоха нови имена с нови методи, тактики и разбирания за играта. 

Palmsbet до 200 лв. начален бонус

Основната тактика на Алегри е да избереш правилните 11 човека и да се надяваш някой от тях да е на точното място в точното време, за да реши дадена среща. Така, той действа точно на обратно на повечето успешни тимове. 

Успешните отбори играят заедно като юмрук и ако някой покаже индивидуална класа и реши някой двубой е добре дошло.

Като такива тимове може да посочим много отбори - Ливърпул, Манчестър Сити, Барселона, Байерн Мюнхен, Аякс, Порто, Борусия Дортмунд и др.

Философията на Алегри пък е да се разчита на индивидуална класа е доста наивна тактика, а и самият отбор в момента няма кой знае какво качествени изпълнители, за да решават мачове.

Лятото изпуснаха много класен играч като Паоло Дибала, който вече бележи и асистира в Рома, контузиите на Погба и Киеза също не помагат, Влахович и Милик не бележат достатъчно, защитата не е най-стабилната.

Най-важното е, че го няма отборния дух, но всичко тръгва от треньора, а докато той не започна да променя представите си за играта, “старата госпожа” наистина ще играе като стара госпожа, а Алегри ще си търси нова работа, въпреки голямата неустойка.

Застрашен ли е хеви метъла на Клоп?

“Трябва да преоткрием себе си”, това са думи на Юрген Клоп след катастрофата в Неапол, където местния отбор Наполи разби Ливърпул с 4:1 и това беше най-малкото, с което “червените” се разминаха. Тези думи на наставника показват лошото положение, в което се намира отборът му в момента.

Ливърпул започна този сезон ужасно, отборът играе зле, допуска лесно голове, а вкарва трудно, добре позната преса по целия терен липсва и в клуба намирисва на криза.

Успехите на Ливърпул на Клоп през последните години бяха базирани на високо изнесена защита, накъде около централната линия и жестока преса на противника или т.нар. Хеви метъл. Този стил на игра е доста изморителен, особено ако един от играчите не прави това, което трябва, страдат всички.

100 % начален бонус в Спорт

“Мърсисайдци” през настоящата кампания изглеждат изморени и износени, като това можем да отдадем на миналия тежък сезон, където отбора игра до последно във всички възможни турнири.

Върджил Ван Дайк не е същия безстрашен войн, след бруталната му контузия преди 2 години и вече не успява да ръководи защитата ефективно. Бековете Арнолд и Робъртсън все повече се втурват напред като крила и забравят да си покриват зоните, това важи особено на Трент, откъдето идват повечето опасности за Алисон.

В центъра липсва креативността от преди и още повече липсва контрапресата при изгубване на топката. Фабиньо се старае, а при Милнър вече тежат и годините.

Напред нещата също не изглеждат добре, Салах след купата на Африка е бледа сянка на себе си, новото попълнение Нунес засега на вкарва достатъчно, единствено Фирмино се разигра последните мачове, но това не стига. Връщането в игра на Жота е надеждата на всички.

Липсата на Садио Мане много тежи на Ливърпул и няма кой да го замести. Сенегалеца беше неуморен по фланга, постоянно помагаше в защита и при изнасянето на топката и не на последно място вкарваше много голове.

“Гегенпресинга” на Клоп изглежда изхабен с тези играчи и ако той иска да продължи доброто представяне на отбора, трябва да преосмисли цялата концепция на Хеви метъла, защото или трябва да се сменят изпълнителите, или ще се смени диригента на цялата банда.

Ако пък Ливърпул вземат, че изгонят Клоп по подобие на Тухел и Челси, ще е най-голямата грешка в новата им история.

Челси изгони Томас Тухел и остава впечатлението, че още Абрамович дърпа конците

Ако сте футболен фен, едва ли сте пропуснали факта, че Челси изгони Томас Тухел. Треньорът, който спечели със “сините” Шампионска лига, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенстео. Човекът, при когото отборът играеше страхотно в дълги периоди. 

Тухел изкара начело на лондончани точно 100 мача, в които записа 60 победи, 24 равенства и 16 загуби. Доста добра статистика с 60% победи. 

След неубедителния старт на настоящия сезон, обаче, ръководителите на Чесли решиха да освободят специалиста, за който спокойно можем да кажем, че е от малкото елитни треньори в момента.

Решението за изгонването му е малко в стил Роман Абрамович, който не се свенеше да сменя треньори като найлонови торбички, когато отбора беше негов. 

Въпреки, че милиардера не е вече собственик на клуба, заради санкциите срещу него, остава впечатлението, че все още той дърпа конците в Челси.

Челси играеше много добре под ръководстовото на Тухел, спечели и важни трофеи, но само след няколко слаби мача той беше уволнен. 

Този акт показва, че и новият собственик на клуба Тод Бьоли не си е научил урока. Урокът е, че не трябва да се освобождава мениджър, донесъл много важни титли и добри игри, само заради няколко лоши мача. 

Освен това даваш на този човек рекордните 250 милиона паунда за трансфери и пълната свобода да купи който играч си поиска и няколко дена след това го гониш. Много хитро!

Представете си все едно Ливърпул да уволни Юрген Клоп, заради, меко казано, неубедителния старт на сезона за “мърсисайдци”. Не че ще се учудим ако и това се случи. 

Томас Тухел е топ треньор и отбора под негово ръководство щеше да преодолоее дупката, в която беше изпаднал клубът. Сега с новият треньор Хари Потър, пардон Греъм Потър, едва ли ще се случи всичко, като с магическа пръчка.

Фаворит ли е Рома за скудетото?

 

 

Отборът на Рома винаги е бил постоянна величина в Италия и евротурнирите. „Вълците“ обаче не са печелили Серия А от 2001 г. когато легендарният отбор воден от Фабио Капело притежаваше много футболни звезди – „принца на Рим“ Франческо Тоти, Кафу, Хидетоши Наката, Дамяно Томази, Винченцо Монтела, Габриел Батистута и др. Рома има и още 2 титли на Италия от преди това – през 1983 г. и през далечната 1942 г.

От 2001 г. насам отборът почти винаги се задържа около челото на класирането, но нито веднъж не спечели повече шампионата. Същото може да се каже и за евротурнирите, където са редовен участник в групите, но не са печелили европейска титла, като изключим второразрядната Купа на панаирните градове през 1961 г.

Е, това вече се случи, когато миналата година „вълците“ спечелиха първото издание на новият европейски турнир – Лига на конференциите, побеждавайки на финала Фейнорд с 1:0 на Арена Комбетаре в албанската столица Тирана. 

Когато Моу беше представен на 4-и май 2021 г. като новият наставник на „джалоросите“ част от привържениците на отбора не го приеха с отворени обятия, заради миналото му с Интер и признаците, че той вече е свършил за футбола, след 2 неуспешни престоя в Манчестър Юнайтед и Тотнъм. 

Португалската лисица, обаче, беше гладен за нови успехи и се хвана да работи сериозно с клуба, но въпреки това миналият сезон отбора завърши на незавидното 6-то място в Калчото и от сезон 2017/2018 г. „римляните“ не са се класирали в зона Шампионска лига. 

След спечелването на трофея от Лигата на конференциите, феновете изпаднаха в екстаз, а това бе първа европейска купа от 61 години. След спечелването на финала Жозе избухна в сълзи, защото знаеше колко труд се е положил за постигането на този успех и колко е важно това за тифозите.

Специалния направи специални неща за Рома и както в Интер, Реал Мадрид и първият си престой в Челси успя да обедини всички около клубът да гледат в една посока и да имат обща кауза. На този прийом на Моуриньо дори може да му сложим спокойно мотото: „Сами срещу целия свят“.

От този сезон в Италия гледат с друго око на „вълците“ на Моуриньо. От отбор борещ се за място в Лига Европа, „джалоросите“ изведнъж станаха един доста сериозен отбор. Преди началото на сезона дори някои слагаха Рома като кандидат за шампион. Самото поставяне на думите шампион и Рома в едно изречение е приятен гъдел за всички фенове и доказателство за свършената работа от Жозе. 

А доказателства, че римляните са сериозен отбор не липсват – треньорът им знае как се печелят трофеи, през лятото се привлякоха някой много добри футболисти – Паоло Дибала, Андреа Белоти, Неманя Матич и Зеки Челик. Като към тях прибавим съществуващите невероятни играчи като Тами Абрахам, Лоренцо Пелегрини, Стефан Ел Шаарави, Крис Смолинг, Руи Патрисио и др. то се получава един доста добър отбор, който ще има реалната възможност се сбори за челото с другите.

 

Чак шампиони едва ли ще станат, защото преките конкуренти са много силни – Милан, Интер и Наполи са много сериозни отбори, Ювентус също може да се причисли към тях, но в момента не са в най-добрият си период. Да не забравяме и вечния враг Лацио и симпатичния Аталанта, така че Рома ще има тежка задача.

Началото на сезона беше повече от обнадеждаващо – 3 победи и 1 равен доскоро, когато Рома загуби ужасяващо с 0:4 от Удинезе, а в Лига Европа тръгнаха кошмарно, след загуба от Лудогорец с 1:2.

Ако „вълците“ запазят набраната инерция и не се повтарят мачовете като последните , то напролет ще са се класирали в Шампионска лига, ако не и нещо повече. А за отборите на старата португалска лисица, граница е само небето.