сряда, 25 ноември 2020 г.

Аржентинският Микеланджело

Отиде си пратеникът на Господ




Диего Армандо Марадона почина...Най-черния ден в историята на футбола, който буквално се обезсмисли... Какво лошо още може да ни поднесе 2020 година?

Колкото и да четем заглавията едва ли ще повярваме на това. Едва ли осъзнаваме колко голяма загуба е смъртта на този велик футболист за играта, а и за целия свят. Едва ли има човек, който да не е чувал за Марадона, дори да не следи футбола. Най-гениалният играч рисувал по футболните терени, остави изключително ярка следа в световния футбол. 

Няма как да си безразличен към Марадона, някои го мразят силно, друго го обичат до лудост. В една минута вкарва гол с “божията ръка”, а в следващата финтира половин отбор и вкарва “гола на века”. В един мач предизвиква истинско меле, в следващия понася отбора на крилете си и сам печели двубоя. 

Дон Диего беше гордостта на Аржентина, вярно, беше заклет фен на Бока Хуниорс, но няма как цяла Аржентина да не го обича, дори и хората свързани с кръвния враг Ривър Плейт. Освен през отбора на сърцето си е преминал още през Барселона, Наполи, Севиля, Ню Елс Олд Бойс.

Във всички отбори, в които е играл е оставил много ярка следа винаги е бил лидер и е пленявал феновете с играта си. В Неапол обаче, Дон Диего е боготворен, почти сам осигурява на два пъти титлата на Наполи и една купа на Уефа, феновете го считат за божия син. Преди него Наполи е един средностатистически отбор, тифозите не могат да повярват, че Марадона е спазарен за тях и по-късно направо се влюбват в него, негово име носят улици и ресторанти в Неапол.

Дон Диего участва на четири световни първенства, през 1986 г. е шампион, а през 1990 г. е вицешампион. През 1994 г. точно преди мача с България е уличен в използването на наркотици и изваден от отбора. 

Обявен е за най-добрия футболист на световни първенства от вестник "Таймс", втори сред най-великите в историята на футбола, точно тук той понякога се сърди, че го сравняват с Пеле, защото за себе си и за мнозина аржентинеца е по-добър от бразилеца.

"Майка ми мисли. че съм най-добрият. Възпитан съм така. че да вярвам на това, което казва майка ми". Цитат, който най-добре описва самочувствието му, Дон Диего обичаше скандалите и около него никога не е скучно.

Може да се изпишат книги за влечението му към жените, кокаина и луксозния живот. От бедно момче в Аржентина, което няма пукната пара и притежава само една футболна топка и скъсани обувки, Диего се озовава в Барселона с огромна заплата. Точно тук той се среща с кокаина, а когато пристига в Неапол, връзката на отбора с Камората не му помага особено и той продължава с кокаина и разюздания живот. 

Този живот, води до здравословни проблеми, които го преследват до края. И накрая един анекдот споделен от самия него: " В клиниката за психично болни всички са луди, един каза че е Наполеон и никой не му повярва, аз им казах, че съм Марадона и на мен никой не ми повярва".

Футболът никога няма да бъде същия без своя най-велик син...


сряда, 11 ноември 2020 г.

Три или пет смени в Англия?

От решението може да зависи здравето на играчите



Датата е 31 май 1970 година, играе се двубоя от световното първенство по футбол между домакините от Мексико и СССР. Тече 66-а минута на мача, когато край тъчлинията се появява Анатоли Пузач от гостите и влиза в игра на мястото на Виктор Серебриняков. Това е първата смяна в историята на футбола, от тогава са изминали малко над 50 години и играта се е променила много, включително и правилото за смените.

Връщаме се в наши дни, малко преди подновяването на повечето европейски първенства през лятото УЕФА решава да въведе правило за по 5 смени на отбор, които трябва да се случат за три спирания на играта, а ако мача влезе в продължения отборите имат право на по още една. 

След приключването на сезон 19/20 г. европейската централа даде избор на федерациите да решават на местно ниво дали правилото остава или се връщат към стандартните 3 смени. Това се прави защото миналия сезон завърши късно през лятото заради пандемията, играчите нямаха време за пълноценно възстановяване и лятна подготовка. 

Повечето държави избират да си останат 5, естествено англичаните искат да бъдат различни и специални от другите и приемат да се върне старото правило за 3 смени. Това тяхно решение породи редица дискусии на острова, дали е правилно или не. 

Пеп Гуардиола и Юрген Клоп, треньорите на двата най-силни английски клуба в момента Манчестър Сити и Ливърпул съвсем скоро се възпротивиха на това решение. Според тях чрез 5-те смени отборите могат да запазят играчите си свежи, а в момента тези на английските отбори натрупват умора заради сгъстения цикъл мачове. 

Многото мачове в цикъл сряда-събота водят до умора в играчите, а умората води до контузии. Почти цялата титулярна защита на Ливърпул е извън строя - Върджил Ван Дайк, Трент Алекзандър Арнолт и Джо Гомес. Според Гуардиола това решение на ФА е “катастрофа” и играчите не са защитени. 

Едни от застъпниците на правилото за 3 смени казват, че ако се върнат 5-те смени ритъма на игра се накъсва. Донякъде са прави, всички помним почти безмислените приятелски мачове с неограничен брой смени, особено през второто полувреме нивото падаше до махленски футбол. 

Според по-малките клубове ако се върне правилото за 5-те смени в Англия ще са облагодетелствани само големите клубове, тъй като имат дълга резервна скамейка и ще ротират играчите си постоянно. Това е вярно, но те не отчитат, че точно големите клубове играят поне 10-12 мача повече на сезон, защото имат ангажименти в европейските клубни турнири и много често достигат до късните фази и в местните футболни турнири. 

Както винаги нещата не са нито черни, нито бели. Всяка страна е права за себе си, но щом решението ще струва здравето на играчите нека се върнат 5-те смени, за да може да гледаме отборите в пълния им блясък. 

Но едва ли това ще се случи, англичаните през годините са се доказали като големи твърдоглавци и искат да бъдат специални, особено що се отнася до политика и футбол.


вторник, 10 ноември 2020 г.

Събуждането на спящия гигант

 Милан има ясна визия за бъдещето си



Ако погледнем класирането в Серия А няма как да не ни направи впечатление присъствието на Милан на върха. В първите 7 кръга “миланистите” имат актив от 17 точки, без загуба, 5 победи и 2 ремита. Отборът е вкарал 16 гола, 3-то най-добро постижение до момента и е получил 7, 4-то място по най-малко допуснати гола. 

От последната титла на “росонерите” са изминали почти 10 години и феновете почнаха да губят търпение. Наистина Милан от колос в световния футбол с неизменни участия в късните фази на Шампионска лига, борба във всеки сезон за скудетото отбора се превърна в средняк през последните 6-7 години, както личи от следната статистика -

Сезон:

 13/14г. 8-о място, 

14/15 г. 10-о място, 

15/16 г. 7-о място, 

16/17 г.  6-о място,

17/18 г.  6-о място, 

18/19 г. 5-о място

19/20 г. 6-о място.

От всичко това много ясно се вижда, че Милан от сезон 2012/2013, когато завърши 3-и, дори не се доближава до челото и не участва и в турнира на богатите. 

Този сезон обаче “ росонерите” са във възход и до момента играят атрактивно и печелят мачовете си. Това, разбира се, не е някаква случайност, а е плод на много работа. Начело на отбора е Стефано Пиоли, който след редица слаби резултати като треньор в други отбори най-после намери мястото си. 

Специалиста се реши да освежи и подмлади състава с някои млади и перспективни играчи, начело с най-обещаващия млад играч на Апенините Сандро Тонали. На вратата е младия Донарума, в защита са Романоли, Калабрия и Тео Ернандес. В центъра освен Тонали играят и Франк Кеси, Халилович, Лукас Пакета и др. В нападение се разчита на Анте Ребич, синът на легендата Паоло Малдини- Даниел и веждесъщият Златан Ибрахимович. Все играчи под 25 години, с изключение на Ибра, който единствен вдига средната възраст на отбора.

Споменаването на шведа никак не е случайно, с присъствието, опита, лидерството и головия си нюх Златан сериозно помага на всички млади играчи около себе си. Когато някой от младите сбърка Ибра го окуражава и успокоява, това отнема от натиска върху тях и батко им Златан поема цялото напрежение. 

Може и да е на 39 години, но за момента той е най-важната част от този състав, вкарва решаващи голове, има голямо влияние върху събитията на терена и съблекалнята и изисква много от по-младите си съотборници. 

Цялата тази сплав от добри млади играчи и един от властелините на играта за последните 20 години, дават добра основа за Милан за по-добро бъдеше пред себе си. Тази година останалите опоненти в калчото показват по-слаби игри и отбора има невероятния шанс да спечели първото място.  

До загубата от Лил в Лига Европа “росонерите” бяха в серия от 21 мача без загуба и тази година ще са един от основните претенденти за титлата в Италия, точките полека се трупат, играта им е впечатляваща, има кой да вкарва голове. Освен това отбора показва воля и непримиримост, при последния си мач с Верона изостваше с два гола, но се добра до реми. 

Тази година един от гигантите на световния футбол се събуди от 7 годишния си сън, а с правилната работа в близките години ще видим Милан на върха, там където винаги му е било мястото.

понеделник, 9 ноември 2020 г.

Ще стане ли с Оле на кормилото?

 Юнайтед не може да намери себе си



Манчестър Юнайтед е един от двата най-велики клуба в Англия, редом с Ливърпул. По времето на сър Алекс отбора винаги е бил в битката за шампионската титла и всички се съобразяваха с тима и идваха на “Олд Трафорд” уплашени. Както каза Димитър Бербатов в едно интервю - “Преди съперниците ни пълнеха гащите още в тунела, щом видеха Роналдо, Скоулс, Гигс, Рууни и другите, сега съперниците идват изпълнени с увереност, че ще могат да вземат трите точки”. 

След успешния и изпълнен с много трофеи период при Фъргюсън, тази ера приключи и  “червените дяволи” все още не могат да намерят себе си. Има моментни проблясъци на някой играч, има и мачове, които отбора печели с лекота, но няма изграден игрови стил, разчита се на индивидуалната класа и понякога и на съдийско рамо. 

Защо отбора не може да намери себе си вече 7 години? Смениха се 5 мениджъри, и поне 50-60 играча, повечето не оставиха никакви впечатления и някои от тях предизвикваха дори смях с отиграванията си. Мойс не получи нужното време, Ван Гаал го получи, но Юнайтед беше скучен и безидеен ( благодарим ти, Луис, за Марсиал и Рашфорд). Моуриньо спечели няколко трофея, но отново нищо кой знае колко запомнящо. Сега е ред на Оле на кормилото....

Засега той има пълното доверие на ръководството и феновете, но ако и този сезон нищо не се промени към по-добро и той ще бъде сменен. Норвежеца върна усмивките след мрачния период при Специалния, края на миналия сезон беше изключителен и Юнайтед влезе в топ 3, но инерцията не беше запазена и в момента отбора се лакътуши от едната крайност в другата. Лятото Оле поиска няколко играча, не получи нито един от тях, вместо това в Манчестър пристигнаха Ван Де Бийк, Кавани и Телес. Тези играчи не са били в списъка на треньора, въпреки това ги е одобрил. Ако треньор има визия как трябва да се развие отбора и не получава това, което иска няма как се получи нещо добро.

За какво ти е Ван Де Бийк в центъра на терена, (много класен играч by the way) при положение че разполагаш точно там с Бруно Фернандеш, Пол Погба, Неманя Мартич, Фред и Мактоминей? Трансфера на Кавани изглежда една идея по-логичен, въпреки че Юнайтед разполага с Рашфорд, Марсиал и Грийнууд. Уругваеца може да помогне много на младото нападателно трио с класата си и желанието за голове, но не е опция за бъдещето, по скоро тук се търсеше ефекта Ибрахимович. Телес пък беше наложителен с оглед спада във формата на Люк Шоу, Телес е по активен в нападение, има по-добра ориентация в защита и е по-хладнокръвен.

Юнайтед обаче се нуждаеше крещящо от нов централен защитник, който да застане до Хари Магуайър, Линделоьф е добър защитник, но не е световна класа. За Магуайър бяха платени много милиони, но дори и той не е толкова стабилен с изявите си, напротив, понякога прави грешки като играч от долните нива на английския футбол.

Другият проблем на Оле, освен с ръководството, е самото водене на мачовете, треньора няма план Б, когато играта или резултата не в полза на “Червените дяволи”. Много често смените са закъснели или неточни, понякога се вижда объркване в играчите кой къде трябва да играе след някои смени. Няколко мача норвежеца започа с 3-5-2, с двама фуул бека, които играят и като крила при атака, тази система много обърква и без това неориентираните централни защитници.

При схема 4-2-3-1 Юнайтед се справя най-добре, но става твърде предсказуем за съперниците, тук идва още един проблем за треньора. Как да намери място едновмременно на Погба, Фернандеш и Ван де Бийк? Ако играе Погба, в дефанзивен план става много лесно за противницоте, тъй като французина има афинитет към атаката. Той пък ако не играе всички атаки минават през Бруно Фернандеш и само трябва той да бъде неутрализиран и за Юнайтед става трудно. 

Каквато и тактика да избере Оле, каквито и проблеми да има това не го оправдава и всички искат резултати и целта е само една шампионската титла на Англия, по всичко изглежда че с Оле начело май това няма да се получи.

 Дали Ед Удуърд има номера на Маурисио Почетино?


неделя, 8 ноември 2020 г.

Неясният шампион на Англия

            Има два подводни камъка, които могат да спрат големите фаворити




От създаването си през 1992 г. английската висша лига е най-гледаното първенство в света. През годините борбата за първото място винаги е било оспорвано и в повечето случаи неясно до самия край. Веднъж шампиона се определи по голова разлика с голове в последните секунди, на два пъти първенци станаха отбори извън традиционните кандидати - Блекбърн през 1995г. и Лестър през 2016г. 


Когато стане дума за първото място всички свързват отборите от Топ 4 ( Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул и Челси), а от скоро вече говорим и за Топ 6, гореспоменатите плюс Манчестър Сити и Тотнъм.



За разлика от другите първенства, където има по един или два отбора хегемони, на Албиона има поне 5-6 отбора способни да завоюват първото място и много често и някой отбор приятна изненада, който се навърта около лидерите. 


В Германия, например, Байерн Мюнхен превъртя Бундеслигата през последните години, единствено Борусия Дортмунд успява понякога да наруши господството на мюнхенци. Другите отбори от Германия нямат капацитета и финансовите възможности на горните два отбора.


В Испания има два отбора, които са с класи над останалите, разбира се, става дума за колосите Реал Мадрид и Барселона. Понякога Атлетико Мадрид успяват да откраднат нещо, другите отбори от Примера Дивисион са само допълнение към картинката.


Във Франция след дългото робство на Лион и няколкото поредни титли, се появи ПСЖ с многото арабски пари и сега вече парижани са хегемоните в Лига 1, без конкуренция.


В Италия до преди няколко години беше малко по- интересно и разнообразно, но в последните няколко години Ювентус е големия фаворит, но тук има отбори способни да изненадат Старата госпожа - Наполи, Интер, Милан и дори Аталанта, но все нещо не достига.  В останалите първенства от Европа положението е същото, така остава само родината на футбола, където разнообразието е най-голямо и е напълно възможно последния в класирането да изненада първия.


В периода 1992 до 2013 неизменно Манчестър Юнайтед беше в битката за челото и в този период не е бил извън челната тройка, но след отказването на сър Алекс Фъргюсън, отбора все още не може да намери себе си. Този сезон отбора е на приливи и отливи, всички помним разгромната загуба от Тотнъм с 1:6 насред Олд Трафорд. “Червените дяволи” няма ясна игрова визия и предвид слабото начало едва ли този сезон са претенденти за нещо повече от Топ 4 и място в Шампионска лига. Новите покупки Единсон Кавани и Дони Ван дер Бийк все още не могат да окажат необходимото влияние върху играта на отбора и Оле Гунар Солскяер разчита на играчите от миналия сезон начело с  Бруно Фернандеш и Маркъс Рашфорд.


Другият отбор от Манчестър, а именно Сити са един от двата фаворита за първото място. През кампанията 18-19 г. след жестока гонитба с Ливърпул “гражданите” успяха да спечелят титлата с 98 точки, една повече от опонента си, който завърши с 97. Този сезон тръгнаха сравнително слабо, но с оглед на класата на играчите и треньора и дългата скамейка имат шанс за титлата. “Гражданите” притежават и един от най добрите играчи в момента в света Кевин Де Бройне и доказан голмайстор като Серхио Агуеро.


Другият основен претендент Ливърпул, започна сезона уверено, но после дойде идиотската загуба от Астън Вила с 2:7, а малко по-късно и контузията на основния стълб в отбраната Ван Дайк, който ще отсъства дълго време. Липсата на холандеца е голяма загуба за Юрген Клоп и то може да повлияе на представянето на отбора през този сезон, въпреки това новите попълнения Диого Жота и Тиаго Алкантара вкарват свежест и разнообразие в състава и "мърсисайдци" си остават кандидат шампиони с играчи като Мохамед Салах, Садио Мане и Боби Фирмино в състава си.


Арсенал през последните години са били отбор, който изповядва красив футбол, но не е бил шампион от 2004 г., а от десетина години дори не е бил замесен в битката за титлата. “Топчиите” имат млад мениджър в лицето на Микел Артета и желание за нещо повече, но едва ли ще е точно този сезон. Отбора има класни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг и Александре Лаказет, но в защита нещата не изглеждат никак добре. Арсенал много напомня на ситуацията, в която се намира Манчестър Юнайтед, с разликата че в Юнайтед има повече класа на терена, особено в средата на терена и атакуващ план.


Челси с Франк Лампард начело е в същата ситуация като Арсенал и Манчестър Юнайтед, млад мениджър начело, обиграващ се състав. Тук обаче, като че ли отбора има по- изчистена визия за играта и бъдещето и предвид силното начало може на по-късен етап от първенството да се намеси в борбата за титлата. Летните покупки от Германия Кай Хаверц и Тимо Вернер дават резултат и “сините” играят бърз футбол с много вкарани голове. В последните мачове прави впечатление добрата отбрана, която за четири мача е допуснала само един гол. Така че Челси може да бъде подводния камък за топ кандидатите за титлата. 


Като стана дума за подводни камъни едва ли има по-явен и по-скрит фаворит за титлата от Тотнъм. С обиграни играчи като Хари Кейн , който не пада под 20 гола на сезон, с невероятния Хюн-Мин Сон, който изгради страхотно партньорство с Кейн, с остриетата Лукас и Бергвайн, със стабилната защита и най-постоянния вратар в Англия от години Уго Лорис и най-вече с най-голямата лисица в съвременния футбол за треньор Жозе Моуриньо. Хитрия португалец винаги е успявал да спечели трофеи с отборите на които е бил начело, а именно това липсва на "шпорите".


Струва си да се споменат и други отбори, които са винаги стабилни и объркват нечии сметки - Улвърхямтън, Лестър и Евъртън. Трите отбора започнаха силно сезона, но само Лестър за момента се задържа в челото. 


Всички споменати отбори имат шанс да спечелят някои от първите четири места, но като че ли само Ливърпул и Ман Сити имат класата, постоянството и възможностите са станат шампиони. Въпреки това аз залагам на Тотнъм, никой не ги слага в плановете на сериозно, но имат класата, играчите и треньора да се случи точно това.