Голът на чужд терен вече е безмислен

УЕФА обмисля да премахне правилото за гол на чужд терен, засега само козметично, като то да не важи за продълженията от следващия сезон, а по-късно и изцяло да го отмени.

Това е една много добра идея, защото това правило затваря мачовете, а някои от тях рано се обезмислят. Ако и двата отбора са долу-горе равностойни, домакинът го е страх да не допусне гол, а гостът чака своя момент. Мачът се затваря, липсват положения, липсват атаки, липсва изобщо футбола. Един гол във вратата на отбора домакин има двойна цена и отборите се пазят. 

Представете си - първия мач завършва 0:0, във втория мач гостът повежда с 1 гол и така домакините трябва да вкарат 2, за да продължат, защото ако само изравнят, общия резултат е 1:1, но не стига. Не си загубил нито един от двата мача, но понеже на собствен терен си допуснал гол и общия резулат е 1:1 отпадаш. Идиотско звучи...

Това безумие е въведено през 60-те години с цел гостуващите отбори да играят по-нападателно, защото в онези години процента на победите на гостуващите отбори е бил 16%. Стадионите са били много по-негостоприемнни, отборите гости са имали много по-уморителни, скъпи и дълги пътувания. 

Отделно от това другата цел е била, ако двата редовни двубоя завършат с равен брой голове, да се избегне мач на неутрален терен, за да се реши победителят. Дотогава един трети мач на неутрален терен е бил в голяма тежест за отборите, а ако и той завърши наравно, съдиите са се опирали на Фортуна - хвърляли са монета...

Тогава един гол докато гостуваш, наистина е имал цената на два. Идеята на това правило е било гостуващия тим да играе по-нападателно, но днес постига точно обратния ефект, не кара гостуващия да атакува повече, а кара домакина да се защитава повече. Пътуванията вече не са толкова трудни, стадионите не са толкова подтискащи, да не говорим че заради пандемията много мачове се играха на неутрален терен, което още повече обезмисля правилото. Днес процента победи за гостите вече е 33%, което показва, че вече по-лесно се печелят мачове на вражеска територия.

Дори преди пандемията имаше нелепи ситуации - Интер и Милан играят на един и същ стадион, когато домакин е Интер се казва Джузепе Меаца, а ако е домакин Милан е Сан Сиро. Представете си когато тези два отбора се срещнат на този стадион, някой от тях да отпадне, заради гол на “чужд терен”. 

Премахването на правилото, само за продълженията, също е добър вариант за момента, защото сега гостуващия тим има освен редовните 90, още 30 минути допълнителни за гол на чужд терен. А домакинът е натоварен с допълнителни 30 минути, в които да не допусне гол.. пълна каша.

Такива стари правила трябва да бъдат изчистени от футбола, защото когато са приемани са имали смисъл. В днешни дни футболът се е развил изключително много - технологии, които ни казват топката дали е минала голлинията, VAR с всичките му предимства и недостатъци, имаме и нови правила за игра с ръка, пасивни засади и т.н. Няма как с днешните технологии и развитието на играта да се прилагат правила от преди половин век.

Следващото на дневен ред са изключително безмислените  две продължения по 15 минути, в които отборите само се пазят и не рискуват да получат гол, добре че премахнаха друга глупост свързана с тях - златен гол или т.нар.  “внезапна смърт”. С такива правила може да настъпи внезапна смърт и на качествения футбол.

Ливърпул - хеви метъла се завърна

Ако някой беше казал, че Ливърпул този сезон ще се бори за Шампионска лига, а няма да е замесен в борбата за титлата, щяхме да го обявим за луд.

След безапелационната титла от миналия сезон всички брояха “мърсисайдци” за фаворит за 1-то място в Англия. Сезона започна трудно, но все пак “червените” поддържаха темпото в първите няколко кръга. След това дойде контузията на Върджил Ван Дайк, коята го извади от игра за целия сезон и която удари много по психиката на целия отбор. 

После дойде и идиотската загуба от Астън Вила с 1:7, за капак пък се контузи и другия титулярен централен защитник Джо Гомес. Някъде по това време с травми бяха и бековете Алекзандър Арнолд и Андрю Робъртсън. По едно време Клоп трябваше да кърпи дупките в защита с Фабиньо, ветерана Джеймс Милнър и младежи от академията.

С всичките тези проблеми Ливърпул започна да изостава от лидерите, като по едно време беше на 9-а позиция. Този отбор, който беше на 9-а позоция не приличаше на Ливърпул, не приличаше на отбор на Клоп, не приличаше изобщо на отбор. Беше изгубил страст, желание, мотивация, беше рухнал психически и не се виждаше светлина в тунела.

Благодарение на работата на Клоп, обаче отбора почна лека-полека да трупа точки и въпреки това беше много далеч от местата за Шампионска лига. Последните 2 месеца Ливърпул отчасти намери себе си, късметът също покри “мърсисайдци” на няколко пъти. 

Алисон вкара невероятен гол с глава дълбоко в добавеното време срещу Уест Бромич. Лестър, който беше един от конкурентите за Топ 4 се издъни, както винаги в последните мачове за сезона. Челси, друг от конкурентите също не впечатли в края на сезона и така Ливърпул изскочи на 3-о място в класирането. А толкова хора ги бяха отписали!

Този отбор, въпреки че дори за миг не застраши двата отбора от Манчестър показа че са “психологически гиганти” по думите на Клоп. Спокойната победа в последния кръг над Кристъл Палас с 3:0 само затвърди възкръсването на спящия гигант. Клоп го събуди с хард рок, хеви метъл и много работа, въпреки че по едно време през сезона играта приличаше на поп фолк. И повярвайте с правилните попълнения през лятото и завръщането на Ван Дайк този отбор ще има шанс за титлата догодина. 

Пеп Гуардиола и Оле Гунар Солскяер от сега са предупредени...

Възможно ли е да видим два английски финала в евротурнирите?

Шампионска лига винаги е била един от най-интересните турнири в света. Най-добрите отбори, най-добрите играчи мерят сили всеки сезон на най-добрите стадиони. Всяко издание има спиращи дъха мачове, красиви голове, драми, сълзи и радост. 

От основаването на турнира доста отбори са я печелили, изживяхме обрата на Манчестър Юнайтед срещу Байерн Мюнхен, възкръсването на Ливърпул срещу Милан и още десетки обрати. Някои спечелиха турнира по няколко пъти, този сезон обаче, протича доста стандартно, без драми и на полуфиналите са отбори, които не изненадват никого.

Доайенът Реал Мадрид, ПСЖ, Манчестър Сити и Челси. След изиграването на първите полуфинални двубои се очертаха някои неща. Манчестър Сити са фаворит за класиране на финала след победа с 2:1 срещу ПСЖ във Франция. 

"Гражданите" проспаха първото полувреме, но после се съвзеха и направиха обрат. В другият полуфинал пък Челси надигра сериозно Реал на Бернабеу и само малшанса и кривите и анемични изпълнения на Вернер попречиха на "сините" да си тръгнат с победа от Испания.

След като преди години испански отбори доминираха известно време, после беше ред на английските за 3-4 години да стигат късните фази на лигата. После пак испански и сега изглежда е ред отново на англичаните за доминация. В двата европейски турнира от общо 8 отбора има 4 английски, два от тях с победи и фаворити за финал. Юнайтед разпердушини Рома с 6:2 и е сигурен за финала в Лига Европа, вече споменахме за престижната победа на Сити на вражеска територия.

Единия от другите два отбора от Англия - Арсенал единствен загуби, но на чужд терен и то с 1:2, срещу Виляреал, за Челси 1:1 в Мадрид е огромно предимство, както се казва 3 от 4-те полуфинала са отворени. С оглед на резултатите е напълно възможно да видим два английски финала - Челси срещу Манчестър Сити в Шампионска лига  и Манчестър Юнайтед срещу Арсенал в Лига Европа.

Ако това се случи ще е повторение на 2019 г., когато отново 4 отбора от Албиона играха финали. Тогава Ливърпул спечели срещу Тотнъм с 2:0 финала в Мадрид за Шампионска лига, а Челси повали Арсенал с 4:1 в Баку за Лига Европа. Ако това се повтори и сега и имаме изцяло английски сблъсъци ще е една сериозна заявка за английските отбори за доминация в евротурнирите за следващите 2-3 сезона. 

Ако изобщо дотогава тези отбори са в тези турнири...