В изумителен мач, Мбапе се опита, но Меси спечели

На финала на световното в Катар бяхме свидетели на може би най-вълнуващия и драматичен финал в историята на Мондиалите. Само може да съжалим хората, които не са гледали това зрелище, което ще остане в историята. 

Франция гледаше мача отблизо за 80 минути, а Аржентина поведе 2:0 с голове на Меси от дузпа и Анхел ди Мария и се виждаше сигурен шампион. Не така мислеше обаче Килиан Мбапе. “Петлите” се сетиха, че все пак са добър отбор и на всичко отгоре и действащ световен шампион и се разиграха, за да изравнят за 2 минути до 2:2. Мбапе първо вкара от дузпа, а секунди по-късно вкара страхотен гол от воле. Мечтата на цяла Аржентина се изплъзваше пред очите им.

Така мача влезе в продължения, където “албиселесте” отново вкара чрез Меси, но Мбапе имаше последната дума в редовното време и малко по-късно изравни от дузпа, за да бъде драмата пълна. Стигна се до дузпи, където нервите на французите не издържаха и не успяха да защитят титлата си от преди 4 години. 

Пред очите на целия свят Меси и Аржентина вдигнаха трофея, за да може “бълхата” да затвори устите на всички свои критици и да се приключи и с дебата кой е най-великият футболист раждал се някога. 

А началото беше ужасяващо, загуба с 1:2 от Саудитска арабия беше отчаяла цяла Аржентина, а по-всичко личеше, че и при последния си опит Меси няма да успее. Отборът обаче се вдигна и след някои страхотни игри напълно заслужено спечели титлата. 

Целият аржентински отбор показа, че е готов да остави и последната капка кръв в името на това техният лидер да успее. Всички играчи бяха мотивирани до краен предел да спечелят турнира, само заради него. 

А какъв лидер е вече Меси! 35-годишния Лионел няма нищо общо с момчето, което се цупеше на всичко само допреди 3-4 години. Той е много по-улегнал, поема цялата отговорност на терена, всички атаки минават през него, той е диригентът на този оркестър. Човекът, който диктува темпото на отбора, капитан, който надъхва по-младите си съотборници, окуражава ги при грешки. С една дума лидер. 

Застана плътно зад нападателя Лаутаро Мартинес при многото му пропуски срещу Нидерландия, после когато всички аржентинци правеха грозни физиономии към холандците, Меси се радваше истински на победата и отиде да поздрави вратаря Мартинез за спасяванията. Самият той само с присъствието си вдъхва кураж на съотборниците и плаши противниците. 

След финала спокойно можем да кажем, че Меси и най-великият футболист раждал се някога в историята, той е спечелил всичко, което може да се спечели - и на клубно ниво, и на национално и индивидуални награди. 

Самият финал пък ще остане в историята като най-вълнуващият и едва ли скоро ще видим нещо подобно. Изправиха се една срещу друга две от най-големите звезди на съвременния футбол, които спориха и за голмайсторския приз на турнира. Единия вкара 3 гола, другият 2. Играха две супер сили във футбола, мачът бе изпълнен с голове, емоции, драма, обрати. 

Мбапе и Меси, показаха най-доброто, което можем да видим от футбола в момента. Това беше последното световно на Меси и Роналдо, но двете суперзвезди може да бъдат спокойни, че оставят футбола в сигурни ръце - Мбапе и Холанд поемат щафетата, а двубоят между младите се очертава да е не по-малко интересен занапред. 

 

Полша е най-слабият осминафиналист от доста време насам

Полша винаги се е изкарвала като жертва във всички случаи, когато нещо лошо й се случи. Такъв пример е втората световна война, когато две суперсили си поделят територията й, но никой не споменава, че самата Полша е играела двойна игра и с едните, и с другите. Както се казва от два стола, та на земята. 

За наша радост тези години са далеч назад във времето, в наши футболни дни, обаче Полша не беше жертва, а напротив, съдбата бе на тяхна страна. След изключителен антифутбол практикуван от поляците срещу Мексико и Аржентина и много лесна победа над Саудитска арабия, “дружина полска” се промъкна към елиминациите само заради добро стечение на обстоятелствата. 

В последния мач срещу Аржентина, Левандовски и компания излязоха с ясната цел да допуснат възможно най-малко голова от “Албиселесте”, без никакво желание да вкарат или да се надиграват с по-именития си съперник. 

Надеждата им беше Мексико да не се развихри срещу саудитците в другия мач. Идеята на Полша бе “ние да паднем с по-малко от това, с което Мексико ще бият Саудитска арабия.” Точно това и се случи, не знам дали за цял мач поляците минаха повече от 7-8 пъти центъра изобщо.

Тяхната мисъл изцяло бе насочена към другия мач, където целия отбор и цялата Полша трепереха за това дали Мексико ще вкара още един гол. От цялата тази работа, малко преди края Лаутаро Мартинез можеше да прати Полша към летището, но след страхотен пропуск резултата си остана 2:0 за “гаучосите”. 

Другият мач продължи малко повече и всички чакаха с нетърпение края му. Арабите пък взеха, че вкараха и всички поляци избухнаха в радост. Само че този гол не променяше нищо за тях или Мексико, тъй като така или иначе Мексико се нуждаеше от 3-и гол, който ако беше паднал отпадаше Полша, заради повечето вкарани голове за Мексико. При равна голова разлика и равенство в директния двубой, а и двете бяха налице, се гледа кой е вкарал повече голове, Мексико щяха да бъдат с 3 гола, а Полша с 2. 

Така или иначе в минало време няма думата “ако” и поляците продължиха напред, като това е отбора, който играе най-скучния футбол от всички класирали се напред и разчиташе не на собствените си възможности, а на съдбата. 

В мача срещу Франция, обаче няма да има кой да им помогне и най-добре ще се види моментното състояние на Полша. 

На кого беше нужен този цирк в Юнайтед?

Една новина се върти в световните медии последните 24 часа и тя е свързана с Роналдо и Юнайтед. Голмайсторът обяви, че не уважава треньора Ерик Тен Хааг, клубът го е предал и че Юнайтед от напускането на сър Алекс не е мръднал в развитието си.

Роналдо е прав в голяма степен, след напускането на великия шотландец, който направи в Манчестър империя, клубът не може са намери себе си, отбора се лъкатуши от една крайност в друга, не е ставал шампион почти от 10 години, играчи се купуват на килограм, някой после се продават на огромна загуба. 

В Манчестър понякога се вижда манталитет не на един от най-великите футболни отбори в света, а на отбор от аматьорска лига.

Връщането на Роналдо в Юнайтед беше огромна грешка и за двете страни. Нито португалецът можеше да даде на отбора, това което беше дал при първия си престой. Нито пък клубът можеше да му предложи нещо кой знае какво. 

Отделно от това пристигането на Роналдо през 2021 г. разбалансира един що-годе сглобен отбор, който тъкмо беше завършил 2-ри в Англия предния сезон. Беше се намерил голмайстор в лицето на Кавани, страхотни крила като Рашфорд, Санчо и Грийнуд, плеймейкър като Бруно, страхотна резерва като Марсиал. Дойде Кристиано и всичко се срина. 

Той поемаше цялото внимание, играта се въртеше около него, двама мениджъри го изтърпяха, но после дойде един треньор, който май знае какво прави и закотви Роналдо на пейката. 

От там насетне всичко се обърка и за самия Кристиано, пропусна лятната подготовка, искаше да напусне, не влизаше в игра когато треньорът поиска, тръгваше си демонстративно. 

Думите на сър Алекс, че когато играч се помисли за по-голям от клуба, играча незабавно трябва да бъде натирен важат в пълна сила за сегашната ситуация. Но това трябваше да се случи още лятото.

Да, Роналдо е легенда за Юнайтед, един от най-добрите в историята на футбола, но кому беше нужно този цирк, който се случва в момента?

Вместо вниманието да се насочи към това, че Юнайтед лека-полека си изгражда стил под ръководстовото на Тен Хааг, че трупа точици като пчеличка. Че има един страхотен диамант на лявото крило - Гарначо, че отбора играе като отбор, то всичко продължава да се върти около Роналдо, въпреки че вече е изиграл последния си мач за “червените дяволи”.

Разбор на групите от Шампионска лига

Шампионска лига приключи груповата си фаза и вече е ясно кой продължава, кой отпада и кой отива към Лига Европа. Припомняме регламента, че първите два отбора от всяка група се класират директно за елиминациите, завършилите на 3-то място отиват в Лига Европа, а тези на последните места ще гледат евротурнирите по телевизията. 

Логично някои от силните отбори продължиха напред без проблеми - Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, ПСЖ, Манчестър Сити, Ливърпул, Борусия Дортмунд, Челси, Милан, Интер и Наполи. Имаше и някои фаворити които, отпаднаха от богатия турнир като Барселона и Ювентус. Атлетико Мадрид пък изцяло отпадна от турнирите.  

Силно впечатление направи лекотата, с която напред продължиха супер фаворитите Реал, Байерн, ПСЖ и Сити. Направи и впечатление играещия страхотно Наполи, както и изненадващо невероятното представяне на Брюж, които до четвъртия кръг в групите нямаха загубена точка и допуснат гол. 

Тази групова фаза записа и два рекорда - Глазгоу Рейнджърс и Виктория Пилзен официално са най-слабите отбори в историята на Шампионска лига играли в групите.

От всички отбори този сезон само Байерн Мюнхен записа пълен комплект от победи 6 от 6 и то в най-силната група в компанията на Барса и Интер. 

Най-завързана беше пък група Д, където до последния кръг всеки от отборите можеше да завърши на всяко място в групата, без Тотнъм на последното. Все пак “шпорите” спечелиха групата, а движението на местата в групата показа, че по време на последните мачове, в дадени моменти всеки от отборите беше на едно от първите две места. Местата обаче напред са само две и бяха заети от Тотнъм и Айнтрахт, а Спортинг и Марсилия могат само да съжаляват за пропуснатата възможност. 

Всички по-горе изброени факти показват, че футбола е много интересна и понякога нелогична  игра, а някои резултати и игри могат да докарат сърдечни проблеми на феновете.

Може ли да броим Ливърпул като претендент за титлата?

Ако Ливърпул не се вземе в ръце, няма дори да се класира за евротурнирите, а това беше немислимо само преди няколко месеца. 

Отборът е в много лошо състояние, това най-добре може да се забележи щом отворим класирането на Висшата английска лига. 

Там “червените” са на незавидното 10-то място с 10 точки от 8 мача и на практика като разлика в точките са по-близо до зоната на изпадащите, отколкото до зона Шампионска лига. 

Само преди няколко месеца “мърсисайдци” бяха на няколко минути от шампионската титла в Англия и до последно се бориха за 4 трофея, от които спечелиха 2.

Този сезон, обаче, започна много лошо за тях, играчите изглеждат изтощени, немотивирани и със слаба психика. 

Именно психиката беше едно от най-силните оръжия на отборите на Клоп. Откакто акостира на Анфийлд германецът буквално бръкна в мозъка на футболистите и се заредиха много силни игри и трофеи. 

Тази година ще е много трудно за Ливърпул изобщо да достигне до Топ 4, останалите отбори от челото на класирането показват постоянство, добра игра и желание. 

Така че, не само няма как да бъдат шампиони, а дори е застрашено класирането в Шампионска лига.

Някои специалисти определиха лошия старт като синдрома на 7-ия сезон на Клоп.

След много силни игри с Майнц 05 Клопо на 7-ия сезон изпадна с тях във Втора Бундеслига. 

След 2 титли с Борусия Дортмунд и финал в Шампионска лига в 7-ия сезон под ръководството на Клоп беше най-слабият им сезон много години и завършиха на 7-о място.

Сега Клоп започна седмата си година и в Ливърпул и началото е меко казано лошо, а многото контузии също не помагат. 

Проблемите са много и трудни за решаване, но Клоп ще даде със сигурност всичко от себе си, за да докаже, че 7-ия сезон не е проклятието му.

Шаби Алонсо е готов за треньор повече от всеки друг

Шаби Алонсо бе представен като новия наставник на Байер Леверкузен и “аспирините” започнаха ударно под негово ръководство с победа и страхотна игра над Шалке 04 с 4:0 в Бундеслигата.

Може да се каже, че Байер уцели джакпота с Алонсо, защото съм сигурен, че този човек след няколко години ще е топ мениджър.

Алонсо е един от най-интелигентните халфове в новото време, отличаващ се със спокойствие и разум в играта си. Халфът е играл за Реал Сосиедад, Ливърпул, Реал Мадрид и Байерн Мюнхен през кариерата си като футболист.

По това време той се отличаваше с изключителна интелигентност за футболист, неприсъща за повечето му колеги. Треньорите му имаха винаги доверие, когато той е на терена. Той просто беше човекът-оркестър и диктуваше темпото в мачовете за отборите си.

Като стана дума за треньори, само забележете кои са били наставниците му докато е бил футболист. В Ливърпул - Рафаел Бенитес, в Реал Мадрид - Жозе Моуриньо и Карло Анчелоти, а в Байерн Мюнхен - Пеп Гуардиола. 

Това са едни от най-актуалните наставници в съвременния футбол и бъдете сигурни, че благодарение на вродената си интелигентност Алонсо е взел най-доброто от всеки от тях.

Испанецът, освен опита, който натрупа като футболист, беше наставник и на втория отбор на Реал Сосиедад, както и в академията на Реал Мадрид, където придоби безценен опит.

Освен това като играч е спечелил Световното първенство, Европейско първенство, Шампионска лига, местни купи, както и шампионатите на Испания и Германия. 

Така, че опита, който има като футболист, който знае как се печелят трофеи ще помогне изключително много на Леверкузен, тъй като точно това е голямата болка на “аспирините” от много години насам. 

Бих се обзаложил, че Шаби Алонсо някой ден ще води Реал Мадрид, Байерн Мюнхен или Ливърпул…

Единственият гол на Оливер Кан за Байерн Мюнхен

Оливер Кан е голям вратар, две мнения по въпроса няма. Беше голям и като личност на терена и извън него. В един от най-силните периоди на Байерн Мюнхен, Кан бе капитан и несменяем титуляр при “баварците”. Същото може да се каже и за германския национален отбор, макар там по времето му да не бе най-силния период на Бундестима.

Вратарят е вкарал само един-единствен гол, през цялата си кариера, защото работата на вратарите е да предотвратяват голове, а не да вкарват. Разбира се, има и изключения като Хосе Луис Чилаверт и Димитър Иванков вкарали по 50-60 гола в кариерите си основно от дузпи и понякога пряк свободни удари.

Единствения гол на Кан, всъщност е съвсем правилно отменен. През сезон 2000/2001 г. Байерн е във вихъра си и помита всичко по пътя си, към поредния трофей от Бундеслигата. Тогава основния им конкурент за първото място беше позабравения отбор на Шалке 04.

Естествено има и трудни мачове за “баварците” през сезона. Един такъв се оказва гостуване на Ханза в Росток. Малко преди края на двубоя, домакините водят изненадващо с 3:2 срещу фаворита от Мюнхен. 

Гостите получават право да изпълнят ъглов удар, тогава Оливер Кан решава да се включи в атаката, обичайна практика в края на двубой, когато се търси гол, за да осигури още един човек в атака за мюнхенци и да се търси изравнително попадение.

Съдбата обича такива игрички и по случайност или не, центрирането е насочено именно към вратаря на Байерн. Той скача, за да се опита да отправи удар с глава към вратата на Ханза, но топката му идва малко по-висока и малко по-напред. 

Тогава Кан, като истински вратар решава да я боксира с ръце с всичка сила по посока вратата на противника. Топката се оплита в мрежата и дори някои съотборници на Кан вдигат ръце от радост не видели каква щуротия е направил капитанът им. 

Правилно, играчите на Ханза протестират и закономерно голът е отменен, а Кан изгонен с червен картон. В крайна сметка Байерн губи мача, но печели титлата в края на сезона с една точка пред Шалке 04.

След самия мач Кан заявява шеговито: “Мислех, че на вратарите е позволено да играят с ръце в наказателното поле”. 

Единствен по рода си…

Бюфетната битка, или как Юнайтед победи “непобедимите”

Съперничеството между Манчестър Юнайтед и Арсенал е пословично за Висшата лига. Два велики отбора, които винаги са били в борбата за челните места, стотици мачове помежду им, битки между играчи, спорни мачове, напрежение, конфликти между мениджъри, подигравателни песни между феновете. С една дума класика…

Огромното съперничество между двата клуба започва през 1990 г. когато в двубой от тогавашната английска първа дивизия “артилеристите” гостуват на “Олд Трафорд” и водят с 1:0. Тогава все още не е запалена искрата на съперничеството между тях. 

Но едно влизане на Уинтърбърн срещу Денис Ъруин нажежава мача до червено. След шпагата веднага двама съотборници на Ъруин буквално наритват Уинтърбърн, естествено в мелето се включват всички футболисти и настава истинска разправия с удари, дърпания и бутане. 

Духът от бутилката е пуснат и двата отбора стават заклети врагове, а двубоите им се превръщат в истински дербита. Трансферът на Робин Ван Перси през 2012 г. също не помогна особено за подобряване отношенията.

През 2004 г. отборите отново играят, този път “червените дяволи” побеждават Арсенал, който предния сезон е станал шампион без загуба във Висшата лига. Именно Юнайтед слага край на непобедимата серия на лондончани от 49 поредни мача. 

Манчестър побеждава с 2:0 в двубой с много искри и напрежение, а след мача феновете на Арсенал са бесни, защото Уейн Рууни откровено симулира за дузпа, която Рууд Ван Нистелрой бележи, а малко преди края и самият Рууни вкарва за 2:0.

След последния съдийски сигнал двата тима се отправят към тунелите, Сол Кембъл отказва да стисне ръката на Рууни, убеден че нападателят е симулирал. Венгер търси сметка от Нистелрой за провокациите на холандеца срещу Ашли Коул, а Сър Алекс защитава играча си, изпречвайки се на пътя на Венгер, Рио Фърдинанд и Тиери Анри също си разменят “любезности”. 

Напрежението може да се среже с нож и трябва само малка искра, за да се запали големият пожар.

Разбира се, че се намира човек, който да го направи - служител на Юнайтед, нацелва право в носа служител на Арсенал. И тогава настава истински кошмар, играчи, треньори и служители се бутат, удрят и блъскат, а никой човек не е в състояние да спре мелето.

Мениджърът на “топчиите” също е в блъсканицата, докато сър Алекс, не е на мястото на събитието. Никой човек не може да спре мелето, освен един младок от лондонския клуб, който влиза в съблекалнята малко преди боя и взима да похапне парче пица.

Чува шумотевицата навън и излиза да види какво се случва, виждайки истински исполини да се бият, се страхува да се намеси и решава да помогне като хвърли парчето пица по играчи на Юнайтед. 

За да е пълен цирка, когато младока Фабрегас хвърля прословутата пица, за негов малшанс, на пътя й застава не кой да е, а самият Фъргюсън, който се появява отнякъде. 

Пицата го уцелва право в лицето и започва да се стича по сакото му. Изведнъж битката като на анимационен филм спира и всички притихват, защото разбират, че са прекрачили границата и очакват гневната тирада на шотландеца. 

Той обаче псувайки, просто се връща към съблекалните да се преоблече. Така това парче пица слага край на боя, а Фабрегас си признава няколко години по-късно, че именно той е хвърлил парчето.

В Автобиографията си сър Алекс казва, че този мач е бил началото на края за Арсен Венгер в Арсенал, който през следващите години не става шампион на Англия нито веднъж. 

Така едно парче пица беляза всички проблеми на Арсенал и Венгер, до оттеглянето му през 2018 г. 

Казанската афера - лъжата, която взриви БГ футбола

Автор: Антон Иванов

Това е един от малкото случаи, в които футболна новина от България стига до първите страници на световните медии!

На 20 септември 2009 г. часове преди Вечното дерби в централата на Левски е получен факс. В него се казва, че Рубин (Казан) иска да привлече четирима от най-добрите играчи на Левски с многомилионна оферта. Уловката е в това, че руският клуб иска всичко да се случи моментално уж, за да може да регистрира играчите за мача им от Шампионска лига срещу Интер на 29 септември.

Ръководството на сините е в шок от ситуацията.

Месец по-рано Левски е отстранен от турнира на богатите след плейоф с Дебрецен и въпреки участието в групите на Лига Европа се носи слух за финансов колапс в клуба.

Тогавашният собственик Тодор Батков решава да задвижи трансфера и качва Дарко Тасевски, Живко Миланов, Зе Соарес и Юсуф Рабех на самолет за Москва. Заедно с тях пътува и известният по това време футболен агент Николай Жейнов.

По разкази на Тасевски след като групата пристига е посрещната от мъже облечени в черно и каращи скъпи черни коли. Като на екшън филм  “шофьорите” карали бясно из руската столица, като дори не спирали на червени светофари.

На другия ден жена с джип ги взела от хотела им и започнала да ги разкарва отново из Москва с идеята да намерят лаборатория, за да направят изследвания на футболистите.

Всичко това се случва, докато в България по това време се играе дербито Левски и ЦСКА.

Впоследствие групата разбира, че в Рубин никой не е чувал за тях и според руския клуб оферта никога не е имало.

На терена в София ЦСКА побеждава с 2:0.

Измамата става факт и българските медии гръмват със заглавие “Казанската афера”.

Общественият интерес към историята е небивал. Сините фенове са бесни и прокуратурата се самосезира.

Тодор Батков обвинява собствениците на ЦСКА за случилото се, но се появява информация, в която синият бос може да е замесен в схема за черно тото.

Николай Жейнов (агентът пътувал с играчите) в едно интервю твърди: “Бях въвлечен в цялата ситуация. До казанската афера се стигна заради непрофесионализъм на ръководството. Казаха: „Внимавай да не развалиш сделка на големи руски генерали!“.

Замесено е името и на арменец участвал в уговорени мачове, който се познавал и с Тодор Батков и със собствениците на ЦСКА.

Какво обикновено в България, в крайна сметка няма виновни, няма и разкрития, а прокуратурата прекратява делото през 2018 г. с довод, че няма достатъчно информация.

Статията е публикувана в оригинал на сайта Futbolbro.

Ерлинг Холанд е труден за осмисляне

Холанд с екипа на РБ Залцбург

Ерлинг Холанд продължава със смайващото си представяне. Той отбеляза още един хеттрик във Висшата лига, този път на Манчестър Юнайтед. Отборът му Сити пък попиля “червените дяволи” с 6:3.

След трансфера на нападателя лятото от Борусия Дортмунд при “гражданите” мнозина бяха скептични, че Холанд-младши няма да се справи в Англия и че головете му в Германия, Норвегия и Австрия са били едва ли не случайност.

Е, Ерлинг опроверга всички и за 8 мача със синия екип има немислимите 14 гола. Освен това почва да чупи рекорди един по един. 

Първо, вкара 3 хеттрика само за 8 мача, само за сравнение на Майкъл Оуен, който е на 2-ро място в тази класация, са му били нужни 48 мача за това.

Второ, стана първия футболист на “гражданите” от 52 години насам, който вкарва 3 гола в един мач на Юнайтед, естествено тук дели приза с другото дете-чудо на Сити Фил Фодън, който също вкара 3 в дербито.

Трето, стана първия играч в историята на Висшата лига с три поредни хеттрика в три поредни домакинства на отбора си.

Отделно от това има още няколко рекорда в Шампионска лига. Вкарва и за 4-те си отбора при дебюта в Шампионска лига, най-младия играч достигнал кота 25 гола в турнира и още и още.

На 22 години Холанд има 170 гола, а исполините Меси и Роналдо са имали по 40-50 попадения на същата възраст. Това само показва за какъв талант става въпрос.

Холанд е някаква изключително подобрена версия на Златан Ибрахимович, има същото самочувствие, голов инстинкт и енергия. За разлика от Ибра , норвежеца е по-бърз и по-пъргав, въпреки 194-те си см. 

Освен това Холанд има невероятно пласиране, използва празните пространства, има невероятно бързо ускорение, може да бележи с двата крака, както и с глава. 

Страхотен, немислим талант, който все едно е от друга планета. Когато гледаш играта му си мислиш кой ще спре този човек?

Ако продължава така до края на сезона, ще бъдат счупени всички рекорди в Англия и простата математика показва, че може да завърши сезона с над 60 попадения само в Англия! Това постижение е трудно да го приемеш…

Меси и Роналдо са към края на кариерите си, но могат да бъдат спокойни, че бъдещето на футбола е в сигурни ръце с играчи като Мбапе и особено Холанд.

Как Рой Кийн сервира отмъщението на Халанд-старши

Рой Кийн е доказан боец на терена, пример за младите, играч с кураж и агресия. Капитан с много силно присъствие на терена и в съблекалнята. Самият сър Алекс Фъргюсън казва за него, че Рой е човекът, който описва най-добре високите стандарти заложени в клуба. 

Разправиите му по теренa с противникови футболисти са пословични, както и тези със съдиите, дори и със съотборници. Повечето от нас, може би, помним титаничните му сблъсъци с друго страшилище Патрик Виейра. Буйната ирландска кръв не му позволяваше да си замълчи, когато някой гo подразни. 

Има много епизоди от кариерата на Кийн, които заслужават внимание, но днес ще се спрем на един конкретен, който след пристигането на Ерлинг Халанд в Манчестър Сити, отново придоби популярност. 

Малко предистория: на 27.09.1997 г. се играе "дербито на розите" между Лийдс Юнайтед и Манчестър Юнайтед на "Елънд Роуд". Мачът завършва 1:0 за Лийдс, а към края на мача Рой Кийн се опитва да изчисти една топка, когато след леко съприкосновение с Алф-Инге Халанд, ирландецът пада на земята и се гърчи от неописуема болка. 

Тогава Халанд решава, че Кийн симулира и се надвесва над лицето му и говори обиди по негов адрес, че е симулант. Голяма грешка, Кийн може да е всякакъв, но не и симулант и капитанът на Юнайтед никога няма да прости това на норвежеца. Тогава се намесва младия Дейвид Бекъм, който избутва Халанд настрана и с това, може би му спасява живота.

Контузията на Кийн е много сериозна, скъсани кръстни връзки на коляното, диагноза, която те вади от игра поне 6 месеца, а често след завръщане в игра вече не си същия играч. Както разбрахме, обаче, Рой Кийн е корав тип и се завръща в игра за следващия сезон по-силен и мотивиран от всякога.

Точно тогава през сезон 1998/99 г. Юнайтед постига исторически требъл - титла на Англия, Шампионска лига и FA Cup, постижение, което и до ден днешен никой друг английски отбор не е постигал.

Рой Кийн, като всяко лошо момче е злопаметен и чака Халанд-старши да му падне. Естествено, че това се случва, 4 години след инцидента по между им. Както се казва "Отмъщението се сервира студено и колкото по-късно, толкова по-мръсно".

Точно така и се случва, на 21.04.2001 г, се играе манчестърското дерби, а Сити не е този силен отбор, който всички знаем днес. Въпреки това всяко дерби е с голям заряд. Мачът завършва 1:1, но не това е най-интересното от двубоя. 

При разиграване в центъра на терена за Ман Сити, трудна топка попада у Халанд, Рой Кийн е наблизо и решава. че това е неговия момент. Изритва норвежеца с такава злоба и сила, че чак го вдига във въздуха. Най-после Рой успява да си върне и на свой ред се надвесва над Халанд и сипе обиди по негов адрес. 

След това директно тръгва към съблекалнята, без да поглежда рефера, защото знае, че ще получи директен червен картон. Наказан е за 5 мача и със солена глоба от футболната федерация.

По-късно самия Кийн споделя, че не съжалява за това и изобщо за нищо извършено от него по терените. За самата случка споделя, че изобщо не е виждал или гледал топката. В очите и мислите му е бил само кракът на Халанд. 

Тук има един мит, че влизането на Кийн е прекратило кариерата на бащата на Ерлинг Халанд, което се оказва, че не е така, тъй като след мача, норвежеца е на краката си и дори дава интервю. А и през следващите 2 сезона записва мачове във Висшата лига. 

21 години по-късно и 1 ден преди дербито на Манчестър, Халанд-старши вече не мисли за влизането на Рой Кийн, а мисли как синът му Ерлинг да вкара още повече голове в Англия.

Победата над Македония е нещо повече от само един мач

България победи Македония* с 1:0 в последен мач от Лигата на конференциите. Пред непрестанни обиди, освирквания и псуване нашите момчета набиха по-малкия си брат, който беше непослушен в последно време. 

Минаха два дена, вече на спокойна глава, може да кажем, че това беше много повече от футболен мач. Тук са намесени история, политика, география, култура, ценности и чак тогава спорт.

Малките ни братя забравиха много бързо, че България първа призна новата страна Македония, забравиха че искахме да им помогнем във всяко едно отношение да се приобщят към Европа. 

Сръбското влияние, обаче, размъти главата на Македония и вместо да отвърнат с добро, почнаха да крадат история, култура, да злословят срещу нас. Така България много правилно наложи вето на присъединяването им към ЕС.  

След поведението на македонците вече виждаме, че това решение е било много правилно, съседите ни са много далеко от европейско мислене и ценности. Сигурни сме, че не всички македонци са такива, но тази представителна извадка от стадиона и на терена петни целия им народ.

Озверялата тълпа на стадиона освирка “Мила родино”, което само мотивира пределно българските футболисти, които играха с блясък в очите. Може да кажем на македонците само едно:  Да мразиш съперника, съвсем не означа, че обичаш своите.

Колкото до самия мач нашите играха много достойно и заслужено победиха, хвърляха се смело в единоборства, нямаше страх, нямаше безцелни центрирания. Имаше един сплотен колектив от млади и надъхани момчета, които защитиха страната си. 

Какво се оказва в крайна сметка? Дойде един сърбин да ни покаже как се прави и че сме изгубили цяло едно поколение футболисти. Кръстаич разкара връзкарите и татините синчета, отряза всички мениджърски интереси и пусна в игра момчета на по 18 до 25 години, които са във форма. 

Резултатите са налице, всички знаем че това са само Гибралтар и Македония, футболни джуджета, които преди 20-30 години не брояхме за живи, но все пак победите са си победи, трябва отнякъде да се почне.

Особено сладка беше победата над Македония, на техен терен, да гледаш озверелите, разкривени от злоба животински лица на македонците… безценно.

Македония* - историко-географска област на Балканите между реките Струма, Вардар и Места.

Как Хърватия изуми целия свят

Балканците сме свикнали да объркваме сметките на великите сили. В исторически план Балканите са наречени “фитилът на бурето с барут”. Абсолютно същото освен за историята, може да се каже и за спорта, особено за футбола. 

Примери много: България 1994, Турция 2002, Хърватия 1998 и 2018, Гърция 2004, на клубно ниво Цървена Звезда и Стяуа Букурещ печелят КЕШ. Дори Румъния в САЩ се представят много добре, стигайки до четвъртфинал, но просто българите засенчват съседа си. Днес ще се спрем на най-големия успех на национален отбор от Балканският полуостров на световни - сребърните медали на Хърватия от Световното в Русия през 2018 г. 

В тази история дори успях да се докосна на живо, тъй като присъствах на живо на четвъртфинала Русия-Хърватия, 2:2 в Сочи и всички снимки и видео клипове съм ги правил лично аз, така че не очаквайте перфектно качество от тях.

В квалификациите за Мондиал 2018 хърватите имат леки проблеми и завършват втори в групата си след Исландия. Това място им дава право на бараж, където отстраняват Гърция с 4:1 общ резултат и хващат последния влак за турнира. 

Интересното е, че на самият турнир попадат отново в една група с Исландия. Другите отбори са Аржентина и Нигерия. “Шахматистите” излизат от групата си с 9 точки и голова разлика 7:1. Побеждават Аржентина с 3:0, Исландия с 2:1 и Нигерия с 2:0.

Стадион Фищ в Сочи преди началото на мача Русия- Хърватия 2:2

Тези резултати показват, че отбора е готов за нещо голямо и всички трябва да се съобразяват с малката страна. Поколението е много силно и талантливо - Лука Модрич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Матео Ковачич, Иван Перишич, Деян Ловрен, Андрей Крамарич и др. Почти всички от състава играят за силни европейски отбори на най-високо ниво. 

На осминафинал хърватите се изправят срещу коравия отбор на Дания и след много здрав мач, крайния резултат е 1:1, след 2 бързи гола в началото на Манджукич за Хърватия и Занка за “червения динамит”, но балканците побеждават с дузпи и продължават напред.

Там срещат домакина Русия и на стадион Фищ в Сочи на 07.07.2018 г. двата отбора играят много отворен и атрактивен двубой, който завършва 1:1 в редовното време (Черишев за Русия и Крамарич за Хърватия), в продълженията съперниците си отбелязват по още 1 гол (Вида за Хърватия и Фернандес за Русия), за да се стигне до дузпи. Последната решаваща дузпа се пада на звездата Ракитич, който въпреки освиркванията я вкарва много хладнокръвно. Клип от решаващата дузпа:

Така “шахматистите” продължават напред, а “Сборная” отпада от турнира. На полуфинала Хърватите се изправят срещу Англия, в редовното време отново мача е равен - 1:1,  голове на Трипиър за Англия и Перишич за хърватите. Този път не се стига до дузпи, защото хърватите бележат за 2:1 в продълженията чрез Манджикич в 109 мин. 

Така Хърватия подобрява класирането си от 1998 г. и се класира на финала срещу Франция. Дали заради това, че и в 3-те си мача от елиминациите играят продължения, или защото французите са много силни, не  е ясно, но хърватите губят битката с 2:4. Въпреки това те печелят симпатиите на цял свят, заради безстрашната, атрактивна и резултатна игра. 

Това е най-доброто класиране на балкански отбор на световно до момента, което изуми целия свят и е много вероятно никога да не бъде подобрено.

Дания, която спечели Евро 92, дори не беше се класирала

Европейското в Швеция през 1992 г. е едно от най-интересните в историята. Освен, че шампион става отбор, който никой не слага в сметките, света е в доста напрегната политическа ситуация. 

Руснаците започва квалификациите като СССР, класират се, но там играят като ОНД. Немците пък имат два отбора в квалификациите - ФРГ и ГДР и то в една квалификационна група, но преди финалите Берлинската стена пада и германците се явяват като една държава. Чехословакия играе за последно в квалификациите като една държава, преди разделянето на Чехия и Словакия.

За капак на всичко Югославия, спечелила групата си в квалификациите, е изхвърлена от турнира по политически причини, заради гражданската война, която се случва на нейна територия. На мястото им е поканена Дания, втората по класиране в групата. 

Тук има един мит, че едва ли не треньора на датчаните ги събира от плажове и курорти. Дойде време да разбием този мит, датската федерация предварително е била уведомена от УЕФА да е в готовност, така че всички са имали едно наум.

Така в тази напрегната международна обстановка започва деветото европейско първенство по футбол в Швеция. Градовете домакини са Малмьо, Гьотеборг, Солна и Норшьопинг. Страните, които се класират в крайна сметка са: Швеция, Англия, Франция, Германия, ОНД, Дания, Холандия и Шотландия. 

България, за съжаление, не се класира, след невиждана драма в последният решаващ мач с Шотландия в квалификациите и нашите, въпреки талантливото поколение ще трябва да изчакат още две години преди света да заговори за тях.

Червения динамит" попада в една група с домакините от Швеция, Франция и Англия. Голямата им звезда Михаел Лаудруп отказва участие на форума, след неразбирателство с наставника на отбора. Първия двубой на датчаните е срещу фаворита Англия. Англичаните са завършили трети на световното през 1990 г. и са един от фаворитите за европейска титла. Мачът завърша 0:0, а целта на  Дания е да не загуби, което и се случва. В другия мач от групата Швеция и Франция завършват 1:1, след голове на Ериксен за "тре кунур" и Папен за "петлите".

Във вторите мачове Дания губи с 0:1 след много здрав мач от Швеция и изглежда, че датчаните ще си стягат багажа. Но в третия мач е тресната Франция на Платини и Кантона с 2:1, шведите бият прехвалената Англия също с 2:1 и от тази група двата фаворита Англия и Франция отпадат от надпреварата. 

От другата група напред продължават Германия и Холандия. На полуфинала Германия побеждава домакина Швеция с 3:2 и чака победителя от Дания и Холандия за битката на финала.

Липсата на големи очаквания и лекия режим и дисциплина правят датчаните много сплотен състав. Обстановката напомня на България на САЩ 94. Холандците са победени с дузпи, след 2:2 в редовното време след 2 гола на Ларсен за Дания и по един на Бергкамп и Рийкард за "лалетата". При дузпите нервите на звездата Ван Бастен не издържат и той пропуска решаващата дузпа.

В последния и най-важен двубой датчаните показват, че успехите им до момента не са плод на случайност и надиграват немците по всеки показател. Мачът завършва 2:0, след голове на Йон Йенсен и Ким Вилфорт, а Шмайхел спасява всичко пред вратата си. В края на мача немците са шокирани, тъй като са били сочени за фаворит от всички. 

Така "червения динамит" избухва на правилното място, в правилното време и написва най-добрата страница в историята на датския футбол, а дори не се класира на първенството.

ДАНИЯ – ГЕРМАНИЯ 
2:0, дата: 26 юни 1992 г., стадион: Улеви, Гьотеборг,
Зрители: 37 800, 

съдия Бруно Галер (Швейцария)

Голмайстори: Йон Факсе Йенсен (18.), 2:0 Ким Вилфорт (78.)

Дания: Петер Шмайхел, Йон Сивебек (66. Клаус Кристиансен), Кент Нилсен, Ларс Олсен, Ким Кристофте, Йон Факсе Йенсен, Флеминг Поулсен, Бриан Лаудруп, Торбен Пийхник, Хенрик Ларсен, Ким Вилфорт. 
Треньор: Рихард Мьолер-Нилсен 

Германия: Бодо Илгнер, Щефан Ройтер, Андреас Бреме, Юрген Колер, Гуидо Бухвалд, Томас Хеслер, Карлхайнц Рийдле, Томас Хелмер, Матиас Замер (46. Томас Дол), Щефан Ефенберг (80. Андреас Том), Юрген Клинсман.
Треньор: Берти Фогтс.

Милан - от пред портите на рая до дъното на ада

 

 

Италианския гранд Милан винаги се е славел като един от властелините на футболна Европа. През отбора са минали стотици славни играчи, изиграли паметни двубои и спечелили десетки отличия. В последните няколко години, обаче Милан не е същия славен отбор, но да се надяваме, че това скоро ще се промени. 

През сезон 2003-2004 г. в Шампионска лига се изиграват паметни мачове, с паметни резултати и незабравими обрати, а до финала не стига никой от супер фаворитите – Милан, Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед или Байерн Мюнхен, а за трофея играят два от отборите, които никой не е слагал в сметките в началото – Монако и Порто. 

Фаворит номер едно за трофея в шампионска лига Милан, отпада на четвъртфинал от един вече позабравен испански тим – Депортиво Ла Коруня, след невероятен обрат. 

На 23 Март 2004 г. испанците гостуват на „Сан Сиро“, където се изправят срещу един от най-силните отбори на Милан в историята. В отбора на „росонерите“ личат имената на великия Паоло Малдини, партньорът му в центъра на отбраната Алесандро Неста, талантливите Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф и Рикардо Кака, гладиаторът Дженаро Гатузо, голмайсторите Филипо Индзаги и Андрий Шевченко. 

Срещу този супер отбор испанците могат да предложат, много сплотен състав и няколко по-познати имена, но далеч от класата на звездите на Милан – Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Валтер Пандиани, Жорже Андраде.
Мачът започва малко изненадващо с гол за Супер Депор, дело на Валтер Пандиани, италианците обаче бързо се окопитват и обръщат до 4:1, като трябва да се отчетат 2-та гола на младия Кака. След този резултат никой няма съмнение кой ще се класира напред.

В Италия медиите засипват с похвали отбора на Милан, а президента им Берлускони ги определя като „най-силния отбор в света“. В Испания пък, никой не вярва в чудеса и отписват Депортиво от борбата. Загуба с три гола разлика, от действащия носител на трофея е нещо, което много трудно може да бъде преодоляно. Още повече, че срещу италианци, царете на защитната игра се вкарва много трудно, а когато търсиш не един, а три безответни гола срещу най-добрата защита за времето си, всичко изглежда невъзможно.

Треньорът на Ла Коруня Хавиер Ирурета, все пак не е напълно отчаян и споделя, че един ранен гол за отбора му би притеснил Милан. До тогава нито един отбор в елиминационната фаза на турнира, не е заличавал пасив от 3 гола, а щом срещу теб е Милан, който миналия сезон те е победил с 4:0, всичко изглежда решено. 

На 7-и Април 2004 г. започва реванша между двата отбора. Все пак, като че ли думите на Ирурета имат ефект и още в 5-тата минута Пандиани бележи във вратата на Милан, въпреки че в ситуацията е пазен лично от един от най-добрите защитници раждали се някога – Паоло Малдини. Този важен гол от психологическа гледна точка разведрява малко обстановката на стадион Риаспор и вдъхва увереност на испанците. 

Малко по-късно удар на Виктор от домакините среща страничния стълб, публиката все повече се оживява щом вижда, че атаките на техните любимци следват една след друга. Милан пък от своя страна, все още се държи на положение и тайно се надява испанците „да се наиграят“, за да може гостите да използват любимата си тактика – контра атаката. 

Това почти се случва в 19-а минута, Кака се озовава очи в очи със стража на домакините Хосе Молина, но младия бразилец не успява да отбележи, с което щеше да прекърши крилете на домакините. Това положение се оказва и единственото по-сериозно за италианците до края на мача. 

От там нататък има само един отбор на терена – този на Депортиво, атаките са безспирни, а вратаря на гостите Дида прави десетки спасявания, но именно след негова грешка Валерон бележи за 2:0 от няколко метра в 34-та мин., италианците вече осъзнават, че двубоя може да се превърне в истински кошмар за тях. Те опитват да отговорят на предизвикателството, но вместо това получават трети гол, Луке бележи за 3:0 в 44-та минута. При този резултат на почивката, действащия шампион и фаворит Милан, отпада, но нищо не е изгубено, един гол връща италианците в играта. 

Вместо да отбележат такъв, те обаче го получават, в 76-тата минута след удар на Фран и рикошет топката се оплита в мрежата на „росонерите“, но дори и сега един гол на Милан би ги добрал поне до продължения, но италианците не могат да организират нищо опасно, може би в следствие на шока, който са преживели и отпадат, чудото на “Риаспор” се случва, а Милан от пред рая пада до дъното на ада.

Депортиво сътворява един от най-знаменитите обрати в историята на турнира, но по-късно отпада от бъдещия шампион Порто. Милан пък от сигурен полуфиналист гледа турнира, който трябваше да спечели по телевизията. На тях им предстои, година по-късно в Истанбул, още един такъв обрат, който дори е по-шокиращ.

Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Зрители: 29 000
Стадион: Риасор, Ла Коруня
Дата: 7 април 2004 г.
ДЕПОРТИВО ЛА КОРУНЯ - МИЛАН 4:0 
Голове: 1:0 Валтер Пандиани (5.), 2:0 Хуан Карлос Валерон (34.), 3:0 Алберт Луке (44.), 4:0 Фран Гонсалес (76.)

Депортиво Ла Коруня: Хосе Молина, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Енрике Ромеро, Виктор Санчес, Хуан Карлос Валерон (90. Джалминя), Мауро Силва, Серхио (87. Алдо Душер), Алберт Луке (66. Фран Гонсалес), Валтер Пандиани

Треньор: Хавиер Ирурета

Милан: Дида, Алесандро Неста, Джузепе Панкаро (77. Руй Коща), Паоло Малдини, Кафу, Дженаро Гатузо, Андреа Пирло (59. Сержиньо), Кларънс Зеедорф, Кака, Андрий Шевченко, Йон Дал Томасон (67. Филипо Индзаги)

Треньор: Карло Анчелоти.

Бащата на съвременния футбол

 

Жоао Хавеланж (1916 г. - 2016 г.) е човекът, който може спокойно да наречем бащата на съвременния футбол, заедно с Ленарт Йохансон. Докато Йохансон, бивш президент на УЕФА, е отговорен за въвеждането на лъскавия имидж на Шампионска лига и увеличаването на участниците на европейските първенства, то Хавеланж отговаря за световните финали и всичко под егидата на ФИФА.

Жан-Мари Фаустин Годерфройд де Хавеланж или просто Жоао Хавеланж е на 8-и май 1916 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, в семейство на заможен оръжеен магнат с белгийски корени. Като млад се пробва в няколко спорта, първо в най-популярния в Бразилия – футбола, но без особен успех. По-късно се опитва и в не много популярните - плуване, бокс и водна топка, също без кой знае какви успехи. Участва на две олимпиади – през 1936 г. в Берлин в плуването, а през 1952 в Хелзинки е част от отбора по водна топка на Бразилия, където отново не записва сериозен успех.

Адвокат по образование, той работи на различни места, но най-големите му успехи са свързани със спорта и особено футбола. След смъртта на баща си има шанса да се заеме с неговия бизнес, но отказва, тъй като не харесва оръжията. Пробив в спорта прави през 1956 г., когато влиза в Бразилския олимпийски комитет и по-късно е водач на делегацията на игрите в Мелбърн, а през 1963 г. влиза и в МОК.

През 1958г. вече е президент на бразилската футболна федерация, като на този пост остава до 1973 г. През следващата година на 16-и юни, на 39-ия конгрес на ФИФА, след много оспорвана битка със сър Стенли Роуз, бразилецът става президент на централата. 

Това се случва благодарение на гласовете на федерациите от Азия, Африка и Южна Америка, на които е обещал финансова подкрепа.

В началото не всички гледат с добро око на избирането му, за 1-и път президентът на ФИФА не е от Европа. 

Той обаче ги оборва и под негово ръководство футболът се променя изключително много, сегашните милиарди, които се въртят от турнирите и първенствата по цял свят са плод основно на неговите идеи. 

Въвежда редица турнири – световно за младежи, световно за юноши, световно за жени, Купата на конфедерациите. Увеличава участниците на световни финали за мъже на 24 държави през 1982 г., а през последната година от мандата му, на световното във Франция те стават вече 32. 

Открива нови пазари за футбола в Азия, където вече този спорт има милиони последователи. Някои наричат периода на управлението му „златна епоха за футбола“, заради прозорливостта му и умението да вкара във футбола милионите от спонсори и телевизионни права, които в днешно време вече са дори милиарди. 

Благодарение на неговата предприемчивост и бизнес нюх ФИФА започва да подпомага националните федерации със средства за реконструкция и модернизиране на стадиони, за изграждането и поддържането на такива съоръжения в по-бедните държави, които после да бълват талантливи млади състезатели.

Управлява ФИФА повече от успешно 24 години, като въвежда редица промени и предложения, които превръщат футбола в машина за пари. Наред с това обаче, около него се развихрят и няколко скандала свързани с подкупи, корупция и лобита. 

След оттеглянето си прехвърля властта на централата на дългогодишния си помощник Сеп Блатер. След напускането си е почетен президент на ФИФА до 2013 г., когато след поредния скандал подава оставка като такъв.  
Без него футболът нямаше да е това, което е днес, с всичките му плюсове и минуси.

 

Какво се случва с Лестър?

Лестър е отбор, който събра много симпатии на неутралните футболни фенове през последните 7-8 години. 

“Лисиците” през сезон 2014/15 г. се спасиха на косъм от изпадане и следващият бяха един от фаворитите да изгубят мястото си във Висшата лига.

Противно на всякаква логика Лестър изненадващо стана шампион на Англия, въпреки присъствието на Манчестър Сити, Челси, Ливърпул и Манчестър Юнайтед.

Така отбора стана шампион и естествено се класира за Шампионска лига, където стигна четвъртфинал и прибра доста солиден награден фонд. 

След това отборът от “Кинг Пауър Стейдиъм” се утвърди като един от водещите отбори в Англия и беше винаги замесен в битките за евротурнирите. През миналия сезон “лисиците” спечелиха и ФА Къп и стигнаха до полуфинал в Лигата на конференциите. 

Този сезон обаче Лестър започва кошмарно и е на дъното с 1 точка от 7 мача и голова разлика 10:22. Отборът отнесе някои много звучни шамари като загуба с 2:6 от Тотнъм и 2:5 от Брайтън. 

Какво се случва в този много симпатичен отбор?

Тимът играе много лошо, допуска много голове и ако продължава така, нищо чудно догодина да се озоват в Чемпиъмшип. 

Лятото бяха много пасивни на трансферния пазар, където в последния момент привлякоха едва 1 сериозен играч - защитникът от Реймс Фаес Ваут, който да замести Уесли Фофана преминал в Челси.

Така Лестър изглежда обезкървен и въпреки добрите играчи, с които разполага Брендън Роджърс, Лестър ще се бори да не изпадне, колкото и жалко да звучи.

Треньорът индиректно обвини ръководството на клуба за липсата на трансфери, а феновете губят търпение към всичко случващо се. 

Играчите изглеждат изхабени и играят без мотивация, а самият Роджърс е пред уволнение.

Ако отбора иска да се спаси от изпадане ще трябва нещо коренно да се промени в клуба. Защото ще е жалко такъв симпатичен отбор да рита във втория ешелон на английския футбол.

10-те най-резултатни мача в историята на КЕШ и Шампионска лига

Футболът е игра на голове и този който вкара поне един гол повече печели. Понякога мачове между равностойни съперници предлагат малко или никакви голове. Има обаче една друга страна на играта, когато се срещат отбори с голяма разлика в класите и тогава се получават нечувани погроми и резултати за историята. 

В тази статия ще ви представим точно това, най-резултатните мачове и то не къде да е, а на най-високо клубно ниво - в турнира на КЕШ, който в момента се нарича Шампионска лига. 

Ето ги и тях:

10. 14.08.2020 г.  Барселона /Испания/ - Байерн Мюнхен /Германия/ 2:8 

Поради пандемията от коронавирус мачовете от Шампионска лига бяха отложени с няколко месеца, а при подновяването им УЕФА реши да няма двубой реванш, а само по един мач. "Баварците" разпиляха Барса на Меси и Суарез с 2:8, като резултата можеше да бъде и двуцифрен. До полувремето немците водеха с 4:1, за да довършат "каталунците" с още 4 попадения през втората част. По-късно Байерн спечели и трофея срещу ПСЖ.

9. 18.05.1960 г. Реал Мадрид /Испания/ - Айнтрахт Франкфурт / Германия/ 7:3 

Това е мач финал, който попада в тази класация. Невероятно е на финалният мач от най-високото клубно ниво да се вкарат 10 гола било то и преди повече от 60 години. Пред 135 хил. души на "Хемпдън парк" в Глазгоу "белия балет" нанася тежко поражение на Айнтрахт, за да завоюва петата си поредна Купа на КЕШ. Голямата звезда на "белите" Алфредо Ди Стефано вкарва 3 гола, а другата голяма звезда Ференц Пушкаш се разписва четири пъти. Звездното дуо на "кралете" просто показва най-доброто от футбола тогава и не позволява на иначе много силния Айнтрахт да вземе нещо от мача. 

8. 03.10.1973 г.  Динамо Букурещ /Румъния/ - Крусейдърс /Северна Ирландия/ 10:1. 

Румънският шампион Динамо помита шампиона на Северна Ирландия с 10:1 във вторият мач помежду им. Първият е завършил с аристократичното 1:0 за румънците пред собствена публика. Дуду Джорджеску и Йон Нунвайлер вкарват по 4 гола в мача. На следващият етап Динамо отпада от Атлетико Мадрид.

7. 13.09.1961 г. Одензе /Дания/ - Спора /Люксембург/ 9:2. 

Повече от любопитен двубой, където в първия мач датския шампион си оплита кошницата и печели като гост с 6:0. На реванша в Дания, Спора повежда с 2:0, само за да раздразни звяра, който вкарва 9 гола. Датчанинът Бент Левквист-Хансен се развихря с 5 гола, а Оле Андерсен добавя още 3, Йорген Расмусен също успява да се вреди от двамата нахалници с 1 гол.

6. 14.09.1966 г. Хака Вал /Финландия/ - Андерлехт /Белгия/ 1:10.

Белгийците са безпощадни срещу скромните финландци и помитат с тях с 10:1 още в първия мач на скандинавска земя, за да направят реванша в Белгия безсмислен. Звездата на Андерлехт Пол Ван Химст бележи 5 гола в мача, а резултата на полувремето е труден за осмисляне - 0:7!

5. 01.10.1980 г. Ливърпул /Англия/ - ОПС Олу /Финландия/ 10:1. 

Бъдещият носител на трофея започва трудно първия мач срещу безизвестни финландци и "червените" печелят само с 1:0. На реванша във Финландия обаче, цялата ярост на англичаните се изсипва върху клетите скиори и срещата завършва 10:1 за Ливърпул. Греъм Сунес се откроява с 3 гола. На четвъртфинал пък, Ливърпул отстранява българския ЦСКА, за да спечели и турнира срещу Реал Мадрид с 1:0.

Palmsbet начален бонус казино до 2000 лв.

4. 10.09.1964 г. Локомотив София /България/ - Малмьо /Швеция/ 8:3.

Българската следа в турнира е налице, на националния стадион "Васил Левски" "железничарите" разбиват шведите, а легендата Никола Котков е с класа над всички с 5 гола. В реванша Локо губи с 0:2, но продължава напред, където отпада след много резултатни мачове с унгарския Гьор Вашаш ЕТО с общ резултат от двата мача 7:8.

3. 05.11.2003 г. Монако /Франция/ - Депортиво Ла Коруня /Испания/ 8:3. 

Това е доста по-пресен спомен и може би повечето от нас го помнят. Мачът е в груповата фаза, а Дадо Пършо бележи 5 гола в мача, който се пада точно на рожденият му ден. Другото любопитно е, че и двата отбора стигнаха много напред в турнира, Монако изгубиха финала от Порто с 3:0, а Ла Коруня отпадна на полуфинал също от "драконите".

2. 22.11.2016 г. Борусия Дортмунд /Германия/ - Легия Варшава /Полша/ 8:4.

Също мач, който не е толкова отдавна. "Черно-жълтите" вкарват 8 и получават 4 в най-резултатния мач, откакто турнира е преименуван на Шампионска лига. Интересното е, че поляците повеждат в мача, а на полувремето резултата е 5:2 за немците. В мача Марко Ройс се отличава с хеттрик. 

1. 17.09.1969 г.  КР Рейкявик /Исландия/ - Фейенорд /Нидерландия/ 2:12.

В най-резултатния мач в историята на КЕШ и Шампионска лига бъдещият носител на купата от КЕШ през 1970 г. и шампион на Нидерландия разпилява скромния КР Рейкявик с 12:2 в първия мач и "само" 4:0 във втория. По пътя към купата "гордостта на Юга" отстранява и колоса Милан, а на финала побеждава Селтик с 2:1.