Жоао Хавеланж (1916 г. - 2016 г.) е човекът, който може спокойно да наречем бащата на съвременния футбол, заедно с Ленарт Йохансон. Докато Йохансон, бивш президент на УЕФА, е отговорен за въвеждането на лъскавия имидж на Шампионска лига и увеличаването на участниците на европейските първенства, то Хавеланж отговаря за световните финали и всичко под егидата на ФИФА.
Жан-Мари Фаустин Годерфройд де Хавеланж или просто Жоао Хавеланж е на 8-и май 1916 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, в семейство на заможен оръжеен магнат с белгийски корени. Като млад се пробва в няколко спорта, първо в най-популярния в Бразилия – футбола, но без особен успех. По-късно се опитва и в не много популярните - плуване, бокс и водна топка, също без кой знае какви успехи. Участва на две олимпиади – през 1936 г. в Берлин в плуването, а през 1952 в Хелзинки е част от отбора по водна топка на Бразилия, където отново не записва сериозен успех.
Адвокат по образование, той работи на различни места, но най-големите му успехи са свързани със спорта и особено футбола. След смъртта на баща си има шанса да се заеме с неговия бизнес, но отказва, тъй като не харесва оръжията. Пробив в спорта прави през 1956 г., когато влиза в Бразилския олимпийски комитет и по-късно е водач на делегацията на игрите в Мелбърн, а през 1963 г. влиза и в МОК.
През 1958г. вече е президент на бразилската футболна федерация, като на този пост остава до 1973 г. През следващата година на 16-и юни, на 39-ия конгрес на ФИФА, след много оспорвана битка със сър Стенли Роуз, бразилецът става президент на централата.
Това се случва благодарение на гласовете на федерациите от Азия, Африка и Южна Америка, на които е обещал финансова подкрепа.
В началото не всички гледат с добро око на избирането му, за 1-и път президентът на ФИФА не е от Европа.
Той обаче ги оборва и под негово ръководство футболът се променя изключително много, сегашните милиарди, които се въртят от турнирите и първенствата по цял свят са плод основно на неговите идеи.
Въвежда редица турнири – световно за младежи, световно за юноши, световно за жени, Купата на конфедерациите. Увеличава участниците на световни финали за мъже на 24 държави през 1982 г., а през последната година от мандата му, на световното във Франция те стават вече 32.
Открива нови пазари за футбола в Азия, където вече този спорт има милиони последователи. Някои наричат периода на управлението му „златна епоха за футбола“, заради прозорливостта му и умението да вкара във футбола милионите от спонсори и телевизионни права, които в днешно време вече са дори милиарди.
Благодарение на неговата предприемчивост и бизнес нюх ФИФА започва да подпомага националните федерации със средства за реконструкция и модернизиране на стадиони, за изграждането и поддържането на такива съоръжения в по-бедните държави, които после да бълват талантливи млади състезатели.
Управлява ФИФА повече от успешно 24 години, като въвежда редица промени и предложения, които превръщат футбола в машина за пари. Наред с това обаче, около него се развихрят и няколко скандала свързани с подкупи, корупция и лобита.
След оттеглянето си прехвърля властта на централата на дългогодишния си помощник Сеп Блатер. След напускането си е почетен президент на ФИФА до 2013 г., когато след поредния скандал подава оставка като такъв.
Без него футболът нямаше да е това, което е днес, с всичките му плюсове и минуси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар