Най-лудото трансферно лято

Преди няколко дни затвори, може би, най-вълнуващият трансферен прозорец изобщо във футбола. Две легенди смениха клубовете си, а други десетки трансфери на големи футболисти ошариха горещото лято.

Трудно е да преценим кой от двата трансфера на Меси или Роналдо е по-значим. Може би този на аржентинеца е малко по-интересен и невероятен, тъй като за първи път видяхме Меси с друг клубен екип, освен този на Барса. ПСЖ става страшилище с него в състава си и другите две големи звезди Мбапе и Неймар. Лионел ще допринесе с много голове и асистенции на французите, а всички се надяват да помогне и за спечелването на шампионска лига.

Роналдо пък бе взет набързо от Юнайтед, след слух, че ще подпише с градския съперник Манчестър Сити. Роналдо ще донесе много голове и много положителни неща на “Олд Трафорд”, но може и да е човекът, който е възможно да разбалансира “червените дяволи”. Кристиано ще “изяде” мястото на някой измежду Кавани, Рашфорд, Грийнуд и Марсиал. Щатния изпълнител пък на дузпи и пряк свободни удари Фернандес, ще играе втора цигулка при тези положения. Като добавим и голямата заплата на Роналдо и вниманието около него се получават предпоставки, при които Солскяер може да изпусне съблекалнята. 

И Кавани и Роналдо и Меси са хора, които не решават някой дългосрочен проблем, а се разчита да помогнат тук и сега, за 1-2 години с някой гол и влиянието си на терена. 

Има и други серизни трансфери, които си струва да се отбележат и ще имат голямо влияние в бъдещето. 

Санчо в Манчестър Юнайтед, след 18 месечна сага, Джейдън би трябвало да е решението на проблема на дясното крило за Юнайтед, Варан пък ще реши проблема  с партньорите на Магуайър в сърцето на отбраната.

Сити взе Грийлиш, който вече показа много добри неща, но проблема на “гражданите” ще е липсата на класически централен нападател. 

Челси си върна Лукаку, койта гарантира поне 20 гола на сезон, на другите постове” сините” са достатъчно балансирани, и все пак в последния ден взеха и Саул от Атлетико.

След многото проблеми на Ливърпул от миналия сезон със защитата взеха рано-рано само Конате от Лайпциг, не се взе заместник на напусналия към ПСЖ Вайналдум, а в атака основното трио е изчерпано.

Арсенал след най-срамния старт в историята си взеха защитника Бен Уайт и Йодегоор от Реал Мадрид, но “артилеристите” са на дъното, с 0 вкарани гола, 0 точки и 9 допуснати…

Извън Албиона имаше също интересни сделки освен тази на Меси, като завръщането на Гризман в Атлетико Мадрид, Марсел Сабицер и Упамекано от Лайпциг в Байерн Мюнхен. “Баварците” пък пуснаха Алаба в Реал Мадрид, Серхио Рамос отиде в ПСЖ, Хакими и Донарума също отидоха там.

Младият Каманвинга премина от Рен в Реал Мадрид, Леон Бейли смени Байер Леверкузен с Астън Вила, много рано през лятото Агуеро и Мемфис Депай подписаха с Барса.

И това са само някои от основните футболисти, сменили отборите си, всеки един от тези трансфери би трябвало да  допринесат за нещо положително за новите си отбори.

Сумите изхарчени това лято за трансфери са умопомрачаващи и доказва, че дори Ковид кризата не удря по футбола. Доказва се и друго, че големите акули грабват всичко най-добро на пазара, а малките се задоволяват с перспективни младежи, които след 2-3 години да продадат на големите. 

Тъжно, но факт, пропастта между 20-те най-богати клубове и всички останали все по-голяма.

Почивай в мир, бомбардировачо!

На 75 години ни напусна легендата Герд Мюлер, който през последните месеци беше с влошено здраве и се бореше с болестта Алцхаймер. 

Бомбардировачът на нацията, както го наричаха в Германия гаснеше с всеки изминал ден. Мюлер, за когото нямаше неудобна топка, е абсолютна икона за Байерн Мюнхен, където е вкарал 563 гола в 605 мача за 15 години. До скоро беше и лидер по голове за националния отбор по футбол на Германия, където е вкарал 62 гола в 68 мача. Единствения, който го задмина е друга немска легенда - Мирослав Клозе, който има 71 попадения, но в 137 мача.

Роден в Ньордлинген, Герд започва кариерата си е местния отбор. Там вкарва 51 гола и само след година е забелязан и купен от Байерн. Там се събира с другите две големи звезди на Германия - железния защитник Франц Бекенбауер и вратаря Сеп Майер. Тримата са гръбнака на най-успешните периоди в историята, както за Байерн Мюнхен, така и за Германия. 

Мюлер е световен шампион със Западна Германия през 1974 г. на домашния мондиал и европейски първенец през 1972 г. на турнира в Белгия. Индивидуалните му отличия включват Златна топка през 1970 г. когато само на световното в Мексико вкарва изумителните 10 гола. През 1974 г. печели и златната обувка като добавя нови 4 гола на световното. 

В клубните му отличия личат 3 КЕШ с Байерн, 4 титли от Бундеслигата, 6 национални купи и множество други. Стилът му на игра се е отличавал с невероятен голов инстинкт, бързо ускорение на къси разстония, което му позволява в 90% от случаите да е до топката преди противника.

За не много високия си ръст от 176 см. е имал страхотен отскок, което го прави много силен при играта с глава и труден за опазване. Благодарение на късите си крака е имал нисък център на тежестта и е било трудно с топка в крака някой да го разклати или събори, а това предопределя много проблеми за противниковите вратари. 

Когато такива легенди вече не са сред нас се усеща една празнина, когато погледнеш сегашния футбол, колко е лъскав и модерен, започваш да усещаш тъга за старите кучета, които не падат при всяко докосване, нямат татуировки и не взимат половин милион заплата на седмица….

Разбираш, че лека полека футбола губи индентичността си.